Решение № 4951 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2019 г.

Решение № 4951 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на П. Д., чрез процесуалния й представител адв. Д., против решение № 23, постановено по адм. дело № 118/2019 г. на Административен съд – гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й, против Заповед № 18 - 9785/19.12.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Русе, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 ЗКИР е изменена КККР на гр. Русе, одобрена със заповед от 16.05.2007 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в промяна границите и площта на сгради и самостоятелни обекти в сграда, а именно: Сграда с идентификатор 63427.2.379. 16, сграда с идентификатор 63427.2.379. 13 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.379. 16. 2, по заявление на И. А. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че заинтересованата страна пред първата инстанция И. А. въобще няма права на собственост върху сграда идентификатор № 63427.2.379. 13, тъй като същата не представлявала сграда, а само фургони, преместваеми обекти, като тази връзка твърди, че няма как същият да е собственик само на баня с тоалетна, която е приобщена с изменената КК към посочения имот. Твърди, че тази част – баня с тоялетна – този обект е част от нейниата сграда с идентификатор № 63427.2.379. 16 и е част от обект в тази зграса с идентификатор № 63427.2.379. 16. 2. Посочва, че с изменението на кадастралната карта по оспорената заповед е намалена площта на нейния обект от 42 кв. м. на 38 кв., което е неблагоприятно за нея и тъй като тя се противопостяве е налице спор за собстеност за посоченото помещение, поради и което не е следвало да се изменя кадастралната карта, а да се откаже. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Началника на СГКК - Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. А., редовно призован също не се явява и не се представлява, но с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АС Русе е по жалба на П. Д. против Заповед № 18-9785/19.12.2017 г. на началника на СГКК-Русе, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 ЗКИР, е изменена КККР на гр. Русе, одобрена със заповед от 16.05.2007 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в промяна границите и площа на сгради и самостоятелни обекти в сграда, а именно: Сграда с идентификатор 63427.2.379. 16, сграда с идентификатор 63427.2.379. 13 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.379. 16. 2, по заявление на И. А.. Предприетото изменение е на основание непълнота и грешка в одобрената КККР от 2007 г., по отношение площта и границата на сграда с идентификатор накрая 13, от запад със сграда, с идентификатор накрая 16, включваща площта на бивши сгради № 6, № 7 и част от № 8 по КККР на гр. Русе от 2007 г. Прието е от съда, че се оспорва частта от бивш самостоятелен обект - сграда № 8 по КККР от 2007 г. с площ 3 кв. м., защрихована с жълто на скица - Приложение № 1 към заключението на СТЕ, представляваща баня с тоалетна, която с процесното изменение е включена в площа на сграда с идентификатор 63427.2.379. 13, ползувана от ответника И. А.. С одобрена скица - проект за изменение на КККР от 26.07.2017 г. по заявление на Д. тази част от сграда № 8 е заснета в площта на сграда с нов идентификатор накрая 16 и като самостоятелен обект в нея с идентификатор 63427.2.379. 16. 2, представляващ шивашко ателие, собственост на П. Д.. Съдът е посочил, че се касае за второ разглеждане на делото след отменително решение на ВАС по адм. д. № 7695/2018 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от Русенския съд и при изпълнение на указанията, дадени в това решение. Съдът е събрал съобразно указания допълнителни доказателства, като е приел, че e налице предходно изменение на кадстарлната карта по искане на жалбоподателката П. Д. по заявление от 18.07.2017 г., направено без заповед на основание чл. 53 а т. 3 от ЗКИР, с което е нанесена нова сграда с № 16, получена от обединяване на сгради с № 6, 7 и 8 от КК от 2007 г., като е посочил, че при обединяването на тези три сгради в сграда № 16 същата е нанесена с площ от 44 кв. м., както следва обект от сграда № 16 с идентификатор с карни цифри № 16. 1 с площ 21 кв. м., а обект № 16. 2 с площ 20 кв. м. и частта от обект № 16. 2 представляващ бивша сграда № 8 – банята и тоалетната – с площ от 3 кв. м. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че одобреното изменение в КККР е законосъобразно, тъй като е налице несъответствие между западната граница на сграда с идентификатор накрая 13 със сграда 16 по КККР 2007 г. и допуснатото изменение без заповед от 2017 г. със самостоятелен обект в нея - № 16. 2, спрямо действителното фактическо положение на място, установено от заключението на СТЕ, което представлява непълнота и грешка. Приел е, че това е така, тъй като с присъединяването на тази част към сграда № 16 в частта от обект № 16. 2, площтта на сграда 16 става 44 кв. м., а по титул за собственост жалбоподателката е собственик на сграда с площ от 38, 93 кв. м. Приел е като се е позовал и на притата по делото СТЕ, че допуснатото с оспорената заповед изменениу, по което сграда № 16 е нанесена с площ от 38 кв. м. съответства на титла за собственост на жалбоподателката, а и на съществуващото на място положение, като според СТЕ бившата сграда № 8, попада в рамките на сграда № 13, а не на 16, като това съответства и на представените проекти за преобразуването на шивашкото ателие, което е сграда № 16. Приел е също, че в случая не е налице спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР между оспорващата Д. и ответника А., тъй като не става въпрос за несъответствие на новата /изменена/ граница с правата на собственост на всички заинтересовани лица, а за допусната грешка в КК при предходно нанасяне на границата между двете сгради (16 и 13), която е отстранена законосъобразно с оспорената заповед. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото, включително притата СТЕ, се установява, че е налице такова несъответствие, което е било отстрането с нанасянето по оспорената заповед. От СТЕ се установява, че нанасянето по оспорената заповед съответства на реалното положение, а спорният обект – баня и тоалетна попада в очертанията на сграда на заявителя. Следва да се посочи и че е правилен изводът на съда, че процедираното изменение съответства и на титула за собственост на жалбоподателката в това производство. Това е така, тъй като видно от събраните от съда доказателства жалбоподателката П. Д. е собственик на обект – сграда, която по титул за собственост е с площ от 38, 93 кв. м., а по одобрената кадастрална карта от 2007 г., включително по изменението й без издаване на заповед по чл. 53а от ЗКИР по нейно заявление от 2017 г., сградата й е била нанесена с площ от 44 кв. м. С оспорената в производството пред АС – Русе заповед сградата на жалбоподателката е нанесена с площ съобразно титула й за собственост. Правилен е и изводът на съда, че не е налице в случая спор за собственост, който да обосновава постановяването на отказ, тъй като не се установява дублиране на титули за собственост по отношение на спорната част от изменението на кадастралната карта. В случай обаче, че жалбоподателката счита, че е налице такъв на основание различно от нейния титул за собственост, то за нея е налице правото да повдигне такъв и след разрешаването му по общия исков ред, да инициира изменение в КККР. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация И. А. в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,