Решение № 4667 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2018 г.

Решение № 4667 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на Е. Миронова срещу решение № 3793/05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2313/2018 г. по описа на Административен съд – София град. Развива доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, алтернативно неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, гр. София не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав по следните съображения: С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Е. Миронова срещу решение № 22 - РД06 – 0035 от 02.02.2018 г. на директора на РД "Социално подпомагане" гр. София. Предвид обективните предели на силата на пресъдено нещо и въведеното от жалбоподателя спорно право е налице несъвпадане между предмета на делото и предмета на решението, обуславящо неговата недопустимост. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № ЗСП/Д–С–КС/1317 от 20.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, гр. София относно отказ за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по реда на чл. 16 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане. Първоинстанционният съд неправилно приема, че предмет на оспорването е решението, с което е отхвърлена жалбата срещу горната заповед. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на съдебен контрол подлежи първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт. Актът на по-горестоящият административен орган подлежи на оспорване, само когато с него е изменен или отменен оспореният по административен ред първоначален акт и въпросът е разрешен по същество. Осъщественият по пътя на административната йерархия контрол върху акта, когато води до неговото потвърждаване, не създава ново правно положение и не регламентира първично правоотношенията. Оспорването му пред съда и евентуалната му отмяна не би довела до търсената от адресата на акта правна защита. В случая решение № 22 - РД06 – 0035 от 02.02.2018 г. на директора на РД "Социално подпомагане" – гр. София представлява контролен, а не индивидуален административен акт, който сам по себе си не поражда материалноправни последици. Тези последици възникват от потвърдения първоначален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Като е приел, че жалбата е насочена срещу административен акт на по-горестоящия контролиращ административен орган, с който е потвърден първоначален индивидуален административен акт, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявената жалба. В същия смисъл е константната практика на ВАС, както следва: решение № 11525/03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 109777/2016 г. на ВАС, VI o., решение № 4307 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15374/2012 г., VI о., др. Разноски по делото не са претендирани, а наред с това за случая е приложимо правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение