Решение № 2958 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2011 г.

Решение № 2958 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна против решение № 1440/14.06.2011 г. по адм. дело № 586/2011 г. на Административен съд Варна и определение № 3877/15.07.2011 г. по същото дело. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Илияна Николова Ангелова, от гр. Варна счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С атакуваното решение административният съд е отменил акта за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-579 от 05.11.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни такси" - Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-048 от 29.12.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, с който са установени задължения за местен данък в общ размер 1272,91 лева за периода 2008 г. - 2010 г. и лихви към 03.11.2010 г. в размер на 180,82 лева. С определение № 3877/15.07.2011 г. по адм. дело № 586/2011 г. Административен съд Варна е присъдил заявени разноски, по които не се е произнесъл със съдебното решение. За да постанови оспорените съдебни актове, съдът е приел, че от представените 9 броя платежни документи за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. се удостоверява плащането на дължимите данъци за процесните периоди. Отчел е наличие на правомощия за длъжностните лица от Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, положили печати № 0129 и № 0132 върху спорните документи, макар и същите да са изпълнявали различни трудови функции и дейности в администрацията, мотивирайки се с безспорни пропуски във вътрешната организация на нейното функциониране. Игнорирал е непълнотите във формата на платежните документи и доказателствата, сочещи че според персоналните отчети за извършени плащания в брой - дневен лист на събирача за датите на процесните плащания липсва постъпление по партидата на титуляра за платени данъци на недвижими имоти. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същественото обстоятелство, което следва да бъде изяснено по делото, е дали Илияна Николова Ангелова (лично или чрез пълномощник) е заплатила дължимите от нея данъци в брой на служител от Дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината. Това обстоятелство обуславя важни правни изводи по съществото на спора и е детерминирано от предмета на висящото наказателно производство, образувано и провеждано по този и други (значителен брой) идентични случаи. В производството пред Варненския административен съд е било налице и условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. При разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на административноправния спор. Налице са императивно установените основания, заложени от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Възлагането на разноските за всички съдебни инстанции следва да бъде направено при новото разглеждане на делото с оглед на постановения от съда краен резултат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение