Решение № 12503 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2015 г.

Решение № 12503 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Образувано е по касационна жалба на "Солеос Виа" ЕООД, правоприемник на "Сол маркетинг" ЕООД, ЕИК 202706732, със седалище и адрес на управление, гр. София, ул. "Цар Симеон" № 31, ет. 2, представлявано от управителя Милан Попович, чрез адв. Сотирова против решение № 2309 от 29.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1617/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 1124/28.12.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител юрк. Якова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставена в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 1124/28.12.2013 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 177, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за туризма (ЗТ) и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и туризма и на нейната администрация, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 б. "а" ЗТ - офис за упражняване на туристическа агентска дейност от "Сол Маркетинг" ЕООД, с адрес гр. Пловдив, бул. " Шести септември" № 112, ет. 1. По делото е представена декларация от дружеството с която е заявено, че към 5.02.2014 г. са внесени документи за промяна на собствеността на компанията с ново наименование - "Солеос Виа" ЕООД и за промяна в адреса на управление и седалището. С декларацията е поискано продължаване разглеждането на жалбата. Предвид изложеното съдът е приел, че адресатът на ПАМ е правилно определен. За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за установено, че при извършена проверка в обекта, по подадена жалба - сигнал, е било констатирано, че дружеството промотира Regency Resports Tenerife - курорт на остров Тенерифе Испания, като извършва презентации на различни места като се канят клиенти по телефон и им се предлага промоционална едноседмична почивка в Regency Resports Tenerife, включваща настаняване без закуска, с трансфер от летището до курорта, със сключване на писмен договор, като договорът има действие и може да се ползва до 18 месеца от сключването и потребителят определял сам датите на пътуването. Сигналът е сочел за продадена туристическа услуга (не рекламна), като освободена доставка от ДДС, но подателят на сигнала не е открил "Сол маркетинг" ЕООД в Регистъра на фирмите с туристически лиценз. В представената по делото административна преписка се съдържа уведомление от управителя на "Сол Маркетинг" ЕООД във вр. с извършената проверка, в което се поддържа, че към конкретния период дружеството извършва само рекламна дейност - рекламира някои от курортите, с които има договор за реклама. Заявено е също, че са подадени документи за лиценз на туроператорска дейност и преди получаване на лиценза няма клиенти, осъществили пътуване чрез провереното дружество. Сключените договори били за бъдещо ползване услугите на хотели и към момента няма договор с клиент, който да е използвал услугите на хотелите чрез "Сол Маркетинг" ЕООД. По делото е приложено копие на Регистрация/Споразумение от 13.09.2013 г., в което е вписано, че "Сол маркетинг" ЕООД "рекламира и промотира ваканционен клуб в Испания, който клуб предоставя за ползване апартаменти на остров Тенерифе в цитирани комплекси". Дружеството "Сол Маркетинг" ЕООД, като страна по регистрацията (договора) - регистрира данните на пътуващите лица към резервационната система на Клуба, осигурявайки настаняването на клиента, за уговорената цена и броя на лицата, заявени в Анекс № 1 към споразумението. В докладна записка от директора на регионална дирекция (РД ) на КЗП - Пловдив е посочено, че дружеството извършва туристическа - агентска дейност без удостоверение за регистрация за този вид дейност в нарушение на чл. 61, ал. 2 от ЗТ. Подписаните от потребителите регистрационни формуляри са обвързани със заплатена цена, включваща разходи на дружеството за регистриране данните на клиента, разходи на продавача за самото настаняване в негови хотели, трансфер от летището до курорта. Съдът е приел, че нарушението е установено при извършените проверки, данните във връзка с които са отразени в констативните протоколи. Същите представляват фактически обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК и са отразени в обстоятелствената част на заповедта за налагане на ПАМ. С оглед така установената фактическа обстановка, представените по делото доказателства и при анализ на приложимата нормативна уредба съдът е направил извод, че извършваната от "Сол Маркетинг" ЕООД дейност се вписва в понятието за туристическа агентска дейност, което опровергава твърденията на управителя на дружеството, че същото извършва само маркетингова и рекламна дейност, и че към момента не осъществява регистрационна, резервационна или друга дейност, свързана с хотелите, с които има сключени споразумения. Предвид изложеното съдът е направил извод, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Така мотивиран е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗТ туристическата агентска дейност е туристическа дейност, а на основание чл. 3, ал. 2, т. 7 от с. з. към туристическите обекти се отнасят и офисите за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност. Съобразно чл. 61, ал. 2 ЗТ туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице, което отговаря на условията посочени в т. 1 - т. 4 на разпоредбата. Регистрацията на лицата по ал. 2 се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице чрез вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти /ал. 3 на чл. 61/; на вписаните в регистъра по ал. 3 лица министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация /ал. 4 на чл. 61 ЗТ/, а удостоверението за регистрация по ал. 4 се издава за извършване на туристическата агентска дейност /чл. 61, ал. 5, т. 2 ЗТ/. По силата на чл. 177, ал. 2, т. 1 б. "а" ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. С оглед изложеното оспорената в производството заповед е издадена от компетентния за това административен орган. В настоящия случай по отношение на "Сол Маркетинг" ЕООД, мярката е приложена за извършване на туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация, видно от мотивите на процесната заповед. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 61 от ДР на ЗТ "туристическа агентска дейност" е извършването на посредничество при: продажби на организирани туристически пътувания с обща цена на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. В конкретния казус и съобразно горецитираните разпоредби законосъобразното налагане на ПАМ изисква две условия: осъществяване от дружеството на туристическата агентска дейност без разрешително и тази дейност да се извършва в конкретния обект, чието запечатване е постановено. В тежест на административния орган е да установи по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, което в случая е направено. По делото са установени фактическите основания, визирани в оспорената заповед. Изложеното по-горе води до извод за законосъобразност на наложената от страна на председателя на КЗП ПАМ "временно затваряне на туристически обект", предмет на първоинстанционното производство. Твърденията на управителя на дружеството, че същото извършва маркетингова и рекламна дейност и регистрационните формуляри били за възможност за бъдещо настаняване - но не и самата му продажба, като дейността на компанията ще се състои само от резервационна и рекламна дейност, а за сега осъществява само рекламна, не се подкрепят от събраните в хода на призводството доказателства. Както правилно е установил първоинстанционният съд, към периода на проверките е имало сключени договори, в частност "Регистрация/Споразумение", по повод жалба - сигнал от потребител, по който е извършена проверката. Подписаните от потребителите регистрационни документи са обвързани със заплатена цена, включваща разходи на дружеството за регистриране данните на клиента и разходи на продавача за самото настаняване в негови хотели. След като е предвидено, че цената на услугата, която извършва "Сол маркетинг" ЕООД (регистрация на данни за клиенти) е включена в цената по т. 5.1 - цена на настаняване, следва извода, че цената както е дефинирана в т. 5.2. покрива разходи за регистрация и разходи за самото настаняване, които са на Клуба - ваканционен клуб в Тенерифе. При така установеното съдът е направил правилен извод, че дейността на дружеството е ориентирана към туристическа агентска дейност, тъй като предлага услуги по регистрация данни на клиента, извършвана от дружеството, ведно с продажба на настаняване от името на Клуба, който извършва собствени разходи за самото настаняване. Видно от изложеното към момента на прилагане на процесната ПАМ извършваната от дружеството жалбоподател дейност се вписва в понятието "туристическа агентска дейност" по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗТ. Правилно съдът е установил, че "Сол маркетинг" ЕООД е подало заявление за вписване в регистъра на туроператорите и е издадено удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска дейност от 29.10.2013 г., но извършваната от дружеството дейност не попада в обхвата на туроператорската дейност по смисъла на § 1, т. 59 от ДР на ЗТ. А по отношение на обстоятелството дали дружеството е поискало вписване в регистъра на туристическите агенти - няма данни по делото. За пълнота следва да бъде отбелязано, че издаването на удостоверение за туристическа агентска дейност е предпоставка за прекратяване действието на наложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗТ съгласно която ПАМ по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. В контекста на изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 1.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 (триста) лева за касационната инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,