Решение № 2501 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. М., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощник адв. Пиргова, срещу Решение 1871/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 22/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-22000120008372-091-001/23.07.2021 г., издаден от А. Г. М. началник на сектор при ТД на НАП-гр.София, (възложител на ревизията) и А. Б. Г. главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.София, (ръководител на ревизията), потвърден с Решение 1651/25.10.2021 г.на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр.София при ЦУ на НАП в частта, с която на Д. С. М. е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на Дизар Мегаметал ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 11 127,59 лева, ведно с начислените лихви за забава в размер на 7 312,93 лева. Лицето е осъдено да заплати на данъчната администрация разноски в размер на 600 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Твърди се, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл към датата на връчване на ЗВР. Счита, че не може да бъде установена несъбираемостта на данъчните задължения като пряка последица от действията на РЛ. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП оспорва в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Йорданов, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Директорът на Дирекция ОДОП София, чрез процесуален представител юрк. Василева, е подал частна жалба срещу Определение 2713/02.09.2024 г. по адм. д. 22 по описа за 2024 г. на Административен съд Благоевград. С определението е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. По подробни съображения моли определението да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски в размер на 6 178,89 лева юрисконсултско възнаграждение за три инстанции и разноски за държавна такса в размер на 147,52 лева. При уважаване на жалбата претендира заплащане на разноски за държавна такса в размер на 30 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Ответникът по частната жалба - Д. С. М., чрез пълномощник адв. Пиргова, оспорва частната жалба в писмен отговор, като счита определението за правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е на производство за втори път пред ВАС, Осмо отделение. С влязло в сила Решение 62/05.01.2024 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм.д. 6392/2023 г., е отменено Решение 844/11.05.2023 г., постановено по адм.д. 1130/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил РА Р-22000120008372-091-001/23.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение 1651/25.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на Д. С. М. е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на Дизар Мегаметал ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 11 127,59 лева, ведно с начислените лихви за забава в размер на 7 312,93 лева. Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: Управител и съдружник в Дизар Мегаметал ООД в периода от 05.11.2010 г. до 15.12.2016 г. е бил Д. С. М.. В хода на ревизионното производство са приобщени РА Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г., ведно с РД Р-22000116000453-092-001/09.08.2016 г., с който на дружеството са определени задължения за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ в общ размер на 55 678,83 лв. и за лихви в размер на 12 057,77 лв., от които за 2014 г. главница 35 346,69 лв. и лихва 6 728,50 лева. Ревизионният акт не е бил оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила. Със справка с изх. С200001-134-0005113 от 01.12.2020 г. е проучено имущественото състояние на Дизар Мегаметал ЕООД и е извършена категоризация на дълга. Установено е, че задълженията на дружеството са необезпечени и несъбираеми. Прието е, че Д. М., в качеството му на управител и съдружник в Дизар Мегаметал ООД в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. е бил отговорен за подаването на декларации по чл.53 от ЗДДФЛ и справки по чл.73 от ЗДДФЛ, но не е подал съответните декларации и не е внасял дължимите данъци. Счетено е, че с неподаването на съответната декларация по ЗДДФЛ М., в качеството си на управител, умишлено е намалявал задълженията на търговското дружество и е укрил факти и обстоятелства, които по силата на чл.56 от ЗДДФЛ е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Д. М. същевременно е оперирал с банковите сметки на Дизар Мегаметал ООД през процесните периоди, теглил е пари в брой и съответно е намалявал паричните средства на дружеството, с които то би могло да погаси задълженията си към бюджета. Изведен е извод за наличието на причинно-следствена връзка между недобросъвестните действия на оспорващото лице, като управител на дружеството, и последицата от тях невъзможност да се съберат дължимите данъци. При тази фактическа обстановка административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд е безспорно установено, че М. е притежавал качеството на управител на дружеството длъжник за процесния период, и че съществува невъзможност за събиране на дължимите от дружеството данъчни задължения, установени с влязъл в сила РА. Съдът е сигнал до извод, че Д. М. е отговорен за подаването на декларации по чл.55 от ЗДДФЛ, но не е подавал съответните декларации и не е внасял дължимите суми. Индиция за недобросъвестното поведение на М. са били и действията по прехвърляне на дружествените дялове веднага след установяване на публичните задължения с РА. Изложени са мотиви, че РЛ е било наясно с процесните задължения, а неподаването на декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ е направено със знание, още повече че управителят притежава квалификацията на счетоводител. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото отговорността по чл. 19 ДОПК касае чужди задължения, определими по предвидения в ДОПК ред винаги по-късен момент, следва да се приеме, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от момента, в който са установени такива задължения. Този извод се обосновава е чрез обстоятелството, че актът с който се установяват тези задължения подлежи на незабавно изпълнение, (по аргумент от чл. 153, ал. 1 ДОПК, че обжалването не спира изпълнението) и от този момент насетне възниква задължение за установените с акта задължения. Изтъкнатото от касатора становище за началния момент на срока, би имало като правна последица неприложимост на цитираната норма от ДОПК и я лишава от нормативен смисъл. В този смисъл е и приетото в Решение 13485/10.10.2019 г., постановено по адм. дело 6149/2019 г. по описа на ВАС, Първо отделение, Решение 63/05.01.2023 г., постановено по адм. дело 12315/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, Решение 6953/26.06.2023 г., постановено по адм. дело 524/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение. На основание гореизложените аргументи, следва да се приеме, че в случая началният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2017 г. /годината, следваща момента на издаване на ревизионния акт, с който са определени задължения на дружеството/, и същият срок не е изтекъл към 05.01.2021 г., когато е връчена първоначалната заповед за възлагане на ревизия за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК на управителя на дружеството. Възражението за изтекла абсолютна 10-годишна давност също е неоснователно. Съгласно текста на чл. 55 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Видно от разпоредбата на чл. 56 ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. По силата на предвиденото в чл. 65 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 и чл. 38, ал. 10 и 12 се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. За процесния период от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. декларация е следвало да бъде подадена в срок до 31.01.2015 година. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. В случая не са налице изключенията, визирани в същата разпоредба, поради което давността все още не е изтекла. По спорния правен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Дизар Мегаметал ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: В конкретния казус е видно, че с ревизионния акт в потвърдената от директора на дирекция ОДОП София част и с цел обосноваване отговорността на управителя Д. М., са констатирани материалноправните предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Няма спор по делото, че Д. М. е притежавал качеството управител на дружеството" за ревизирания период, както и че е невъзможно събирането на дължимите от дружеството данъчни задължения, установени с влязъл в сила РА. Съдът е описал кои са материалноправните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на третото лице за предвидената в чл. 19, ал.1 ДОПК хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Обосновано съдът е приел в обсъждания казус, че поведението на Д. М. съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ДОПК. Това е така, защото приходните органи са констатирали, че за ревизираните периоди от страна на М. за дружеството не е била подадена в срок декларация по чл. 55 ЗДДФЛ и справка по чл. 73 ЗДДФЛ, с което е възпрепятствал установяването и събирането на задължения за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ на Дизар Мегаметал ООД. В подкрепа на това, са снетите обяснения от РЛ, че то само е подписвало фактурите и договорите, както и че е извършвало плащания от сметки на дружеството. По цитираният начин е установено по делото и наличието на причинно-следствена връзка между декларирането на неточни факти и обстоятелства, и несъбираемостта на задълженията, обективирана в умишлено неподаване на декларации и справки за данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ. Вследствие на това е избегнато внасянето на реално дължими данъци от дружеството. В потвърждение на тези изводи е безспорният факт, че към 15.12.2016 г., (след издаване на РА на дружеството), са предприети действия за промяна на собствеността на дружеството и неговия управител. Доказателствата за реалната несъбираемост задълженията на главния длъжник, са посочени в РД от приходните органи като действия на Дирекция Събиране на ТД на НАП. В тази връзка е справката за проучено имуществено състояние на Дизар Мегаметал ООД, и определената въз основа на събраните доказателства категоризация на дълга като несъбираем . Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита за доказано по делото, че Д. М. като управител на дружеството през ревизираните периоди, е укрил факти, подлежащи на деклариране пред приходните органи, в резултат на което задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани. Това обуславя съставомерност по текста на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения касационната инстанция приема за установени всички предпоставки, изискуеми за реализиране отговорността на М. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Тя е основателна. С Решение 1871 от 12.06.2024 г., постановено по адм.д. 22/24 по описа на Административен съд-Благоевград, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. М. срещу РА и е осъдил ревизираното лице да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., от които 300 лв. за първа инстанция и 300 лв. за производството по адм.д. 6392/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. С Определение 2713/02.09.2024 г. по адм. д. 22 по описа за 2024 г. на Административен съд Благоевград е оставено без уважение искането на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на решението в частта за разноските. Постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Неправилно съдът се е мотивирал със сравнително ниска фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита. Настоящият касационен състав счита, че процесуалният представител на ответника е извършил всички необходими правни действия, свързани с неговата защита по времето на процеса. С оглед на гореизложеното определението е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него да се постанови друго, присъждащо разликата в разноските до пълния им претендиран размер от приходната администрация. При този резултат по спора, на данъчната администрация следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 2 689,63 лева, направени в качеството й на ответник по касационната жалба и частен жалбоподател. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение