Решение № 2182 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2014 г.

Решение № 2182 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Андрей Цветков Пенчев от гр. Габрово против решение № 2/25.02.2014 г. по адм. д. № 21/2013 г. на Административен съд - гр. Габрово. Със същото е отхвърлен като неоснователен искът им по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Областен управител на Област Габрово за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 104 778 лв. вследствие на негов незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-02-02-91/28.09.2011 г. Наведени са доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Областна администрация на Област Габрово, чрез юрк. Колева изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца имуществени вреди, които да са в причинна връзка с отменената Заповед № РД-02-02-91/28.09.2011 г. на областния управител на Област Габрово или твърдяното негово бездействие. при изпълнение на служебните си задължения. По делото е установено, че с отменително Решение № 44/17.04.2012 г. по адм. дело № 269/2011 г. на АС Габрово, потвърдено с Решение № 5339/16.04.2013 г. по адм. дело № 7578/2012 г. по описа на ВАС, действително е отменена горецитираната заповед на областния управител като преписката образувана по искане на Андрей Пенчев е върната на административния орган с указания, че следва да се изискат и съберат всички релевантни за случая доказателства съобразно чл. 35 от АПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Административният съд е приел, че видно от представените доказателства, областния управител на Област Габрово е приел последващи действия във връзка с указанията в отменителното Решение № 44/17.04.2012 г. по адм. дело № 269/2011 г. по описа на АС Габрово като същият е изпратил запитване до Централна комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ. Въз основа на тези констатации, първоинстанционният съд е счел, че не са налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие от страна на Областния управител отменени по съответния ред, въз основа на които ищецът да е претърпял вреди. Прието е, че липсва причинно следствена връзка, която е задължителен елемент от състава на обезвредата. Твърденията на Андрей Пенчев за претъпените вреди под формата на "пропуснати възможности" за реализиране на стопанска дейност с евентуално присъденото обезщетение за претърпяна репресия по ЗГРРЛ, са приети за несонователни и недоказани. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. На първо място следва да се отбележи, че административния съд е изследвал много подробно относимите правни норми от ЗОДОВ и ЗПГРРЛ и след подробен анализ на всички представени доказателства е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът обосновано е приел, че искът, предявен против държавата за присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с отменен административен акт и твърдяни бездействия на областния управител на област Габрово е неоснователен. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че областния управител е предприел нужните последващи действия във връзка с изпълнението на указанията дадени в Решение № 44/17.04.2012 г. по адм. дело № 269/2011 г. по описа на АС Габрово, потвърдено с Решение № 5339/16.04.2013 г. по адм. дело № 7578/2012 г. на ВАС. Обосновано на доказателствата е прието, че непроизнасянето на Централната комисия за установяване на обстоятелства по чл. 1 от ЗПРРЛ до настоящия момент не зависи от действията на областния управител и не може да се търси негова отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни факти съдът е счел, че по делото не е доказано причинена вреда на ищеца нито от отменената заповед № РД-02-02-91/28.09.2011 г. на областния управител на Област Габрово, нито от твърдяното негово бездействие при изпълнение на служебна дейност, довело до пряко причиняване на имуществени вреди на касатора. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил същия. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,