Решение № 95 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2011 г.

Решение № 95 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по по касационна жалба на Петя Атанасова от гр. София срещу решение № 291/07.06.2011 г., постановено по адм. д. № 309/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. С доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповед № ДК-02-ЮЦР-89/26.11.2010 г. на началника на РДНСК, Южен централен район, със законните последици. Ответникът - началника на РДНСК, Южен централен район не изразява становище по на касационната жалба. Ответникът - министъра на регионалното развитие и благоустройството не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-89/26.11.2010 г. на началника на РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вилна сграда", находяща се в чашката на яз. "Ивайловград", между хоризонтали 124.0 и 125.0, землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж - незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Възражението за неспазена процедура по § 4 от ДР на ЗУТ е отхвърлено като неоснователно. Взето е предвид и обстоятелството, че не е инициирано производство по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ и че не се касае за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, с оглед годината на изграждане на постройката. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото, че процесната вилна страда съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ, изграден без изискуемите проекти и разрешение за строеж. В тази насока не се сочат доказателства и пред настоящата инстанция. Строежа е изпълнен в имот, съставляващ публична държавна собственост, без отстъпвано право на строеж и ПУП. Правилно е прието от административният съд, че процесния строеж не попада в катерогията на търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ. Освен, че е изграден през 1994-95 г., липсва и одобряван ПУП или застроително решение, необходими за преценката дали е допустим по съответните правила и нормативи, действали към момента на изграждането или към настоящия такъв. Следователно се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила при връчването на констативния акт по реда на § 4 ДР на ЗУТ е неоснователно. Позоваването на такова е формално, тъй като не се навеждат нови възражения и не се сочат доказателства, които биха били противопоставени в административната фаза на производството на констатациите в акта и преди издаването на заповедта. Правото за защита на жалбоподателката е реализирано с оспорването на издадената на основание констативния акт заповед. Неоснователен е и доводът по касационната жалба за липса на идентификация на процесния незаконен строеж, тъй като в документацията по административната преписка и в самата оспорена заповед е определено точното местонахождение - в чашката на яз. "Ивайловград", между хоризонтали 124.0 и 125.0,землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, а сградата е визирана с конкретни параметри, вкл. и графично. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституирано Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК, Южен централен район и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа. Собственикът на терена не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера, т. е. не засяга негови законни права и интереси. Предвид това, решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК