Решение № 186 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 929/2008 г.

Решение № 186 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 929/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Н. срещу въззивно решение № 429 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 898/2007г г. на Софийски градски съд, с което изменено решението от 15.01.2007г по гр. д. № 11236/2006 г. на Софийски районен съд в частта относно квотите по допусната делба на недвижим имот, бивша съпружеска имуществена общност. В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението като процесуално недопустимо и материално незаконосъобразно. Неправилно Софийски градски съд е приел да разглежда по същество възражение на ответника за трансформация на негови лични средства, заявено за първи път пред въззивната инстанция. Така се нарушава принципът на триинстанционния исков процес. Противно на закона и трайната съдебна практика не е зачетена правната сила и вещно-правните последици на постигнато при развода споразумение по чл. 99 ал. 3 от СК. Съображения са развити в касационната жалба и писмена защита на адв. Ф. Ответникът по касационната жалба Р. С. Е. е заявила становище, с което оспорва наличието на отменителни основания. Развиват се съображения от пълномощника му адв. П. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд,III г.о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: В производство по иск за делба между бивши съпрузи на апартамент, придобит през време на брака им, настоящата касаторка Р. К. Н. е предявила иска по чл. 34 от ЗС при равни квоти, предвид правилото на чл. 19, ал. 1 от СК. Възражение за изключителна собственост поради трансформация на лично имущество ответникът е заявил едва при обжалването на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. 11236/2006 г. от СРС,73 състав след провеждане на открито съдебно заседание, в което последният не се е явил. В хода на въззивното производство, без да заявява нови факти Е. е уточнил, че не поддържа правното си твърдение си за пълна трансформация касателно част от сумата по платената цена на жилището, като получена в заем от майката на ищцата. Въззивният съд е приел да разгледа по същество възражението за липса на съсобственост в останалата част, като в своя доклад и в решението, като довод за допустимост е изтъкнал неговият защитен, несамостоятелен характер. Прието е за доказано материално основание по чл. 21, ал. 2 от СК за частична трансформация, предвид установеното по делото превеждане на сумата от 88 074, 21 лв. от валутен -спестовен влог с титуляр ответника, като видно от писмените доказателства, набраните преди брака негови средства са изтеглени изцяло, съответно влогът е закрит, в деня на плащането на цената на апартамента, т.е на датата 15.06.1994 г. Все пред второинстанционния съд и в отговор твърденията на насрещната страна, ищцата Н е заявила обстоятелства за вложени нейни лични средства до размера на половината от платената цена, ангажирала е и гласни доказателства, които Софийски градски съд е обсъдил, като е приел твърденията за вложени 15 444 лева лични средства на Н. за недоказани. За установени, предвид представените писмени доказателства, въззивният съд е приел фактите по възраженията на ответника, което е довело до извод, че 88074 210/115344000 ид.ч. от апартамента са негова лична собственост, а останалите са в режим на съсобственост при равни права, т.е приета е квота 101 709 105/115 344 000 ид. части за ответника по касация Р. Е. Решението е допустимо, законът е приложен правилно и изводите на съда са обосновани при така установените по делото обстоятелства. Неоснователно е на първо място оплакването, че въззивният съд неправилно е разгледал възраженията на ответника по същество. Тъй като се касае за оспорване на квотите в съсобствеността или до оспорване на самата съсобственост - въпрос, по отношение на който при делбата съдът постановява изричен диспозитив, ответното възражение, макар да е основано на въведени за първи път пред въззивния съд факти, не е извън спорния предмет. Възражението е по основанието на иска за делба, поради което и собственото му материалноправно основание не е погасено след приключване на делото пред първа инстанция и може да бъде заявено, съответно разгледано в същия процес от въззивния съд. Щом делбата се основава на презумпцията по чл. 19, ал. 1 от СК за съсобственост относно придобит възмездно по време на брака имот, то въпросът за трансформацията не е и "преюдициално правоотношение" в делбения процес, а е същински, при това основен спорен въпрос по тази делба и следва да се реши в нейните рамки, в два случая: когато заедно с иска за делба е предявен иск по чл. 21, ал. 2 от СК или когато насрещната страна е направила възражение. С оглед на това, че този спор може да се реши и отделно, в самостоятелен исков процес, въпросът за трансформацията на лично имущество е бил третиран в съдебната практика като преюдициален за делбата, но само при положение, че е вече разрешен от съда или поставен за решаване в друг съдебен процес. Ето защо правоотношенията във връзка с трансформацията на собственост не са инцидентни в рамките на дебата, в смисъла на ограниченията по т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК и коментирана в него недопустимост от предявяване на инцидентен установителен иск за първи път пред въззивна инстанция. Наведените в спора за делба възражения са обсъдени надлежно от въззивния съд в настоящия случай, те са относно квотата в съсобствеността, т.е.за частична липса на съсобственост поради трансформация на лично имущество с извън семеен произход. Оплакванията за недопустимост на решението са неоснователни. Действително, за ищцовата страна следва необходимост да заяви претенциите си за трансформация заедно с иска за делба. Пред втора инстанция, в същия процес, тя не може да стори това, но процесуалното положение на ответната страна допуска нейните материалноправни възражения, макар със същия предмет, да бъдат въведени и пред въззивния съд, който следва да ги разгледа, тъй като е съд по същество. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на доказателствата. Изводите на съда кореспондират с установените факти. Изтеглянето на конкретна сума от личен, формиран преди брака влог на единия съпруг и плащането на цената в същия ден, са довели до обоснования извод за извън семеен произход на част от средствата. Оплакването на касаторката, че не е съобразено правоустановителното действие на споразумението при развода, също е неоснователно като довод за нарушение на материалния (чл. 99, ал. 3 СК) или процесуалния (чл. 125 от ГПК, отм.) закон. В случая е било утвърдено споразумение, според което придобитото по време на брака имущество, включително процесния апартамент,"остава в обикновена съсобственост " без да е обективирано изявление относно квотите или правата. Друг е случаят, коментиран в приложеното от защитата на касаторката решение № 293/2006 г. по гр.д. № 58/2006 г., I г.о от практиката на ВКС, по което съдът е зачел изрично признание за характера на съсобствеността до определена квота в споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК, наред с изявление, че посочената ид. част не се оспорва като лично имущество и няма да се оспорва в бъдеще. При изграждане на решаващите изводи относно фактите нарушение не е допуснато, законът е приложен правилно. Решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила. Касаторката Р. К. Н. следва да заплати на ответника по касация сумата 500 лева разноски по делото за настоящата инстанция Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.