Решение № 524 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 539/2010 г.

Решение № 524 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 539/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р. Ю. ЮСКОВ срещу въззивна присъда № 81 от 01.07.2010 г. по внохд № 1674/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Доказателства за участието му деянието не били налице, съдът е възприел само доказателствата обслужващи обвинителната теза, а останалите не е обсъждал, с което е нарушил процесуалните права на подсъдимия. Поддържа се също така, че наказанието е явно несправедливо. Прави се искане присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението в която е обвинен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 112 от 26.02.2010 г. по нохд № 1588/2009 г., Пловдивският районен съд. 12 нак. състав е признал подсъдимия Р. Ю. за НЕВИНЕН в извършване в съучастие с подс. Радослев Ю. Б. на 30/31.12.2008 г. в гр. Кричим престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,4,5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, поради което ГО ОПРАВДАЛ по това обвинение. По протест на Районна прокуратура, Пловдивският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъдата и постановил НОВА, както следва: Признал е подсъдимите Р. Ю. Б. и Р. Ю. Ю. за ВИНОВНИ в това, че на 30/31.12.2008 г. в гр. Кричим, област Пловдив, в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство-кирка са отнели чужди движими вещи на обща стойност 3 232.25 лева от владението на Б. Д. У. от гр. Кричим, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подс. Б. повторно, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 предл. второ и т. 4 предл. второ във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК - за двамата подсъдими, а за подс. Р. Б. и във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 28, ал. 1 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях. Признал ги за невиновни и ги ОПРАВДАЛ по обвинението деянието да е извършено след предварителен сговор в немаловажен случай, както и да са отнели 1 бр. брава за входна врата на стойност 5 лева, поради което ги оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК както и за посочената сума. Постановил е наказанието да се изтърпи при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил подс. Р. Ю. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ПООТДЕЛНО наложеното му с влязло в сила определение № 7/2007 г. постановено по нохд № 57/2007 г. по описа на Пещерския районен съд наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение и по отношение на подс. Р. Б. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъда по нохд № 107/2008 г. по нохд № 97/2008 г. по описа на Девинския районен съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, а наказанието е справедливо по размер и начин на изтърпяване. Доводите за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК в жалбата, не се подкрепят от данните по делото. От фактическа страна е установено, че на инкриминираната дата и място, от магазин за хранителни стоки на ул. "Радецки" № 3 в гр. Кричим собственост на св. Б. У. е извършена кражба на вещи, чрез взломяване на вратата в областта на бравата. Прието е въз основа на доказателствения материал, събран проверен и анализиран съгласно чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, че извършители на деянието са осъдения Р. Б. и жалбоподателя-подсъдим Р. Юсков. За да стигне до този извод, въззивният съд е обсъдил детайлно доказателствата по делото, относими към предмета на подигнатото обвинение. В мотивите съдът е анализирал показанията на свидетелите К., Ш., П. и К., които съдът е разпитал повторно при условията на чл. 332 НПК. При разпита пред въззивната инстанция категорично е установено, че подс. Б. лично е завел св. К. и св. Ш. на мястото-коритото на минаващата през гр. Кричим р. Въча, и посочил изхвърлените там от него и подс. Юсков стоки изнесени от хранителния магазин. Правилно съдът е отбелязал, че този факт е съществен, тъй като за него са знаели двамата подсъдими. Нещо повече-пред св. К. и св. Р. П., подс. Б. е признал извършената кражба, както и подбудите за това-желанието да отмъстят на св. У. затова, че напомняла за заплащане за хранителните продукти взети на вересия. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че наред с хранителните стоки отнети от магазина, подсъдимите взели и изхвърлили книгата за вересия /пок. на св. У./. Прието е, че обвинението е доказано и от обясненията на подс. Б. отразени в протокола за доброволно предаване - л. 11 от дос. пр., в което саморъчно е заявил, че предадената вещ-кирка е тази, която са използвали за проникване в търговския обект. Правилно също така въззивният съд е кредитирал показанията на св. Узунова, пред която подсъдимите са направили самопризнание за кражбата. Разпитана в съд. зас. на 25.08.2009 г. последната е заявила, че след кражбата, на следващия ден при нея пристигнали двамата подсъдими и казали, че са ограбили магазина. Казали още "Д. да видим какво ще правим и да възстановил някаква сума". В този смисъл са и показанията й депозирани по реда на чл. 223 НПК пред съдия. /л. 32 от дос. пр./. От подсъдимите свидетелката разбрала, че отнетите от магазина вещи са в реката в чували. Когато слязла до реката тя видяла, изхвърлената стока, тетрадка и документи. Показанията на У. се подкрепени и от тези на св. Велин У.. В мотивите на съда са обсъдени и доказателствата представени от подсъдимите-показанията на св. М. и на свидетелите Ю. Б. и Цв. Г.. Съдът е изложил съображения на л. 54 и л. 56 от мотивите. Правилно е прието, че показанията на М. не следва да се кредитират, а показанията на Ю. Б. и Цв. Георгиева не подкрепят тезата на подсъдимите за упражнено спрямо тях насилие. При така установените факти и обстоятелства, правилно е прието от въззивния съд, че подс. Р. Юсков е съизвършител в кражбата извършена в съучастие с осъдения Радослав Б.. Обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. В съответствие с доказателствата преценени поотделно и в съкупност материалният закона е правилно приложен. В този смисъл доводите за нарушение на материалния закон е допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. На последно място неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието. Преценката на въззивния съд за наказание в атакувания размер е съответна на конкретните данни по делото, тежестта на деянието и степента на обществена опасност на подсъдимите. Видно е, че подсъдимият е осъждан два пъти /л. 16,17 от дос. пр./. Настоящето деяние е извършил изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК по определение /присъда/ по нохд № 57/2007 г. по описа на Пещерския районен съд. Наказанието от една година лишаване от свобода е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния размер предвиден в нормата на чл. 195, ал. 1 НК. Основание за извод, че наказанието е явна несправедливо не е налице. По изложените мотиви, тъй като при постановяване на присъдата Пловдивският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК жалбата не следва да се уважава, а присъдата следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение