Решение № 6598 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2013 г.

Решение № 6598 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния й представител юрк. Симеонова, против Решение № 1855 от 7.08.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2434/10 г., с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1622 от 22.10. 2010 г., на Началник на Митница Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди в касационната жалба, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът "Садат" ООД, чрез процесуалния си представител юриск. Кочанов, оспорва касационната жалба и отправя искане решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на АС - Пловдив е отменено по жалбата на "Садат" ООД решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД с № 10BG003000Н0152887 от 4.10.2010 г. в размер на 20 890.95 лева и на "Садат" ООД е определен данък добавена стойност за довнасяне в размер на общо 2198.89 лева. От фактическа страна по делото е установено, че на 4.10.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0152887 "Садат" ООД поставя под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока № 1 - перилен препарат с нето тегло 22 000 кг с държава на изпращане Турция и изпращач "АВС Детерджан" - гр. Истанбул. Към ЕАД са приложени фактура № 923616-Б от 24.09.2010 г., въз основа на която съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е декларирана митническа стойност в размер общо на 5060 евро или 9896.50 лева за стока № 1 и са вписани условия на доставка СРТ Пловдив. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същия номер, но с различна стойност и са отразени различни условия за доставка. Според административния орган, от документите, получени по линия на международното сътрудничество, се установява, че посочената във фактура № 923616-Б от 24.09.2010 г. стойност 5 060 евро, въз основа на която е оформен вносът по процесния ЕАД, не съответства на стойността на фактурата, представена пред турските митници. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че актът е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно митническият орган е приел друга стойност - тази по фактурата, която износителят е представил пред турските митнически власти по линия на международното сътрудничество, инициирано от българските митнически органи поради породило се в тях съмнение за действителната договорна стойност на внесените стоки. Съдът е изложил мотиви по съществото на спора съобразно приетите доказателства. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Възприето е като краен резултат, че представените от дружеството документи при митническото оформяне на стоките доказват по безспорен начин декларираната митническа стойност ЕАД с № 10BG003000Н0029238 от 4.03.2010 г. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 5060 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. Правилен е изводът на съда, че делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е оспорена по съответния процесуален ред квитанцията за плащане на договорената цена. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като липсват данни по административната преписка, че дружеството е уведомено за мотивите, обосноваващи съмненията на митническия орган и му е дадена реална възможност да отговори на същите тези мотиви. Наред с горното правилно съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези, представени от дружеството. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е заявил искане за заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат в негова полза. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,