Решение № 5423 от 28.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна и частна жалби на Я. М., от гр.Варна, чрез процесуалния й представител - адв.И. З., против: 1/ Решение 838 от 03.07.2020г. постановено по адм.дело 3572/2018г. на Административен съд - Варна; и 2/ Определение 1804 от 24.08.2020г. постановено по адм.д.3572/2018г. на Административен съд - Варна.

Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл.209, т.3 АПК. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответникът: зам.кмета на община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - гл.юрисконсулт Д., е постъпил отговор, с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От ответника Д. С., чрез пълномощника му - адв.С., е постъпил писмен отговор, с който моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът: община Варна, редовно призована, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната и частна жалби са подадени в сроковете по чл.211, ал.1 и чл.230 АПК, и от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения:

1. По касационната жалба:

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Я. М. срещу Заповед Г-370/30.10.2018г. на зам.кмета на община - Варна, с която на основание чл.129, ал.2, вр.чл.133, ал.1 и 3 и чл.16, ал.1 ЗУТ, е одобрен ПУП-план извадка ПРЗ за УПИ IV-1274, кв.48 по предварителния проект на ПУП - ПРЗ за кв.45,47 и 48 по плана на СО "Ментеше", гр.Варна, като неоснователна.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия от кмета на община Варна и при спазване на формата. Отчел е, че производството е започнало със заповед 311/31.08.2017г. на гл.архитект на община Варна, с която е разрешено изработването на проект за ПУП - план-извадка ПРЗ за същия имот, в съответствие с т.35 от Протокол 27/25.07.2017г. на ЕСУТ и на посочените по-горе основания. Изработеният проект е съобщен на всички заинтересовани лица, вкл. и на оспорващата М., която е направила възражения.При преценката за приложение на материалния закон, съдът е извел изводи, че оспореният акт съответства на чл.133, ал.1 и 3, вр.чл.16, ал.1 ЗУТ, при съобразяване с действащата КККР на гр.Варна и устройствената зона и параметри на застрояване по действащия ОУП на гр.Варна от 2012г. и с действащия ПУП-ПУР от 2014г. Според съда при издаване на заповедта ответникът е спазил изискванията на чл.133, ал.1 и 3 ЗУТ планът-извадка да бъде приет след приемане на предварителния проект за ПУП - ПРЗ за кв.45,47 и 48 на с.о."Ментеше", гр.Варна от съответния ЕСУТ, с решение по т.12 от протокол 17/9.05.2017г. и при запазване на уличната регулация по влезлия в сила ПУП-ПУР за това с.о., от 2014г.

Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорената заповед е издадена в производство по чл.133, ал.1 ЗУТ /ред.ДВ, бр.66/2013г./, който допуска изработването на ПУП-ПРЗ за проектиране на нов строеж в поземлен имот, като извадка от друг ПУП, в процес на изработка. Съгласно чл.133, ал.2 ЗУТ / в относимата ред.от 2013г./ изработването на план-извадка по ал.1 се допуска след приемане на предварителния проект за ПУП от съответния експертен съвет. По изключение от ал.2, изработване на ПУП план-извадка преди приемането на предварителния проект за ПУП, е допустимо, когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в обхвата на на плана-извадка има съществуващо застрояване, което предопределя начина на проектното застрояване - чл.133, ал.3 ЗУТ /ред.2013г./. Разпоредбите не сочат какъв следва да е вида на изработвания ПУП, спрямо който се допуска план - извадка и дали това може да бъде ПУП по чл.16, ал.1 ЗУТ, с оглед на особения му характер и това, че поражда вещно-правно действие върху новообразуваните с него УПИ-та от датата на влизането му в сила /чл.16, ал.6 ЗУТ/.

Следователно за допустимостта на оспорения ПУП - план - извадка ПРЗ за процесния ПИ с идентификатор 10135.4501.1274, е било необходимо да се установят материалноправните предпоставки на чл.133, ал.1-3 ЗУТ, което в случая не е направено.

По делото са приети като доказателства решения на ЕСУТ при община Варна, с протокол 17/ 09.05.2017г. /т.12/ и протокол 27/25.07.2017г../т.35/,но същите не установяват изпълнение на условието по чл.133, ал.2 ЗУТ, а именно че е налице приемане на предварителния проект на ПУП-ПРЗ за кв.45, 47 и 48, с.о."Ментеше", гр.Варна. Решението на ЕСУТ по т.12 /09.05.2017г. е издадено на основание чл.128, ал.8 ЗУТ, което не е решение за приемане на проекта, а е такова за привеждането му в съответствие с нормативните изисквания за което са дадени указания. При липсата на доказателства за приемане от ЕСУТ на ПП на ПУП-ПРЗ за трите квартала , е следвало да бъдат установени обстоятелствата за приложение на изключението по ал.3 на чл.133 ЗУТ, още повече, че заповедта се позовава на него.

За да бъде приложимо изключението по ал.3 на чл.133 ЗУТ / ред.2013г./ е било необходимо да се установи обхватът на одобрения ПУП - план-извадка ПРЗ, съгласно текстовата и графична част на заповедта и дали в този обхват има съществуващо застрояване, което предопределя начина на проектното застрояване на процесния имот, както и дали се засяга уличната регулация с предвиждане на значителни промени. От приложената графична част към заповедта, без специални знания на вещо лице, не би могло да се определи еднозначно обхвата на ПУП-план извадка, тъй като процесния УПИ IV, кв.48 и съседните му, са обозначени по идентичен начин - с проектни регулационни линии от ПП на ПУП-ПРЗ за трите квартала и с ограничителни червени линии на застрояване. Означава ли това, че в обхвата на процесния ПУП са включени и тези имоти.

При липсата на данни за обстоятелствата, относими към приложението на чл.133, ал.1-3 ЗУТ, изводите на съда, че оспорения план-извадка е законосъобразен, са неправилни. В нарушение на чл.171, ал.2 и 5 АПК, съдът не е изискал от издателя на акта доказателства за посочените обстоятелства, както и е не е възложил служебно на допуснатата СТЕ да даде заключение какъв е вида на изработвания ПУП-ПРЗ за трите квартала, на какъв етап се намира процедурата по изработване и приемане на този ПУП, има ли решение на ЕСУТ за приемане на предварителен проект за него, както и да очертае обхвата на процесния ПУП план извадка-ПРЗ, в него влизат ли имоти със съществуващо застрояване и значително ли е засягането на уличната регулация.

Нарушението на чл.171 АПК от страна на съда е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. При наличие на такова нарушение обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения, съобразно дадените по-горе указания.

При този резултат, по искането на страните за разноски пред ВАС се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл.226, ал.3 АПК.

2. По частната жалба:

Частната жалба е основателна. Обжалваното определение е издадено на основание чл.248, ал.1 ГПК, вр.чл.144 АПК, поради пропуска на съда да присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника пред първата инстанция.

Присъждането на разноски е акцесорно вземане и зависи от изхода по главното оспорване. При положение, че решението по главния спор се отменя и делото се връща за ново разглеждане, спорът остава висящ и присъдените разноски на община Варна са без основание.

От това следва, че обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административенс съд, второ отделение