Решение № 50124 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2022 г.

Решение № 50124 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от И. П. В. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязло в сила решение № 1218 от 13.02.2020 г. по в. гр. д. № 17007 от 2018 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-"Д" състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 515 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 2392 от 2020 г. на ВКС, ГК, второ г. о., с което е било потвърдено решение № 356543 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 17660 от 2016 г. на Софийския районен съд, 142 състав за уважаване на предявения от Л. А. С. срещу И. П. В. иск по чл. 108 ЗС за движими вещи в установителната му част и за осъждане на И. П. В. да заплати на Л. С. сумата 12 000 лв., представляваща левовата равностойност на тези вещи.

Молителят твърди, че в края на м. 10. 2021 г. случайно е узнал нови обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. За установяване на тези обстоятелства представя две нотариално заверени декларации от 18.11.2021 г. Освен това твърди, че по същото време му е станало известно, че разпитаните по делото свидетели В. В. и И. И. са дали неверни показания по делото, по което е постановено влязлото в сила решение. В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовност на молбата за отмяна, с молба вх. № 7408 от 14.09.2022 г. молителят е уточнил, че неистинността на показанията на свидетелите В. и И. не е установена по надлежния ред.

В писмена молба от 25.02.2022 г. ответникът по молбата за отмяна Л. А. С. оспорва молбата. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално- без уважение. Претендира за присъждане на направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая писмените документи, на който молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представляват нотариално заверени декларации от 18.11.2021 г. на свидетели, които не са били разпитани по делото Тези два документа не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като са създадени след приключване на делото, а съгласно тази точка на чл. 303, ал. 1 ГПК основание за отмяна са само писмени доказателства, които са били създадени /съществували са/ в хода на инстанционното разглеждане на делото, но не са били известни на страната по обективни причини. Те не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и тъй като сами по себе си не представляват писмено доказателство по делото за даден факт, а доказват само че има свидетели, които могат да бъдат разпитани за съществени за делото факти. В ГПК основанията за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно посочени и между тях не са нови показания на разпитани по делото свидетели. Още по-малко основание за отмяна биха могли да бъдат очаквани бъдещи свидетелски показания. В този смисъл е приетото в т. 4 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1 от 1977 г. Предвид на изложеното представените към молбата нотариално заверени декларации на свидетели, които не са били разпитвани по делото, не представляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

1. Не е налице и второто сочено основание за отмяна- чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е установяването по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. "Надлежният ред" за установяването на неистинност на показания на свидетел по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е или влязла в сила присъда срещу свидетеля за лъжесвидетелстване или съдебно решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство в случаите, когато са били налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. А в конкретния случай молителят сам твърди, че неистинността на показанията на В. В. и И. И. не е установена по надлежния ред /няма влязла в сила присъда срещу тези лица за лъжесвидетелстване/.

Поради всичко гореизложено молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 1 600 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия