Решение № 7038 от 13.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Благоевград против решение 2277 от 29.12.2021 г., постановено по адм. д. 305/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - БриндоЕООД и Д. Хамбарджийски, в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е признато за установено, че не се дължи принудително изпълнение на влязлата в сила заповед 920/18.07.2014 г. на кмета на Община Благоевград за премахване на незаконен строеж "жилищна сграда", находяща се в северозападната част на ПИ с идентификатор 04279.628.334 по КК на Благоевград, УПИ ІІІ -334, кв. 5 по плана на гр. Благоевград поради изтекла погасителна давност. За да постанови този резултат, съдът приема, че е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК - давността по чл. 285, ал. 1 АПК не е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение в петгодишния срок, считано от влизане в сила на изпълнителното основание. Безспорни по делото са обстоятелствата, че заповед 920/18.07.2014 г. на кмета на Община Благоевград е влязла в сила на 17.03.2015 г., а поканата за доброволно изпълнение е от дата 03. 07. 2020г., т.е. след изтеклия на 17.03.2020 г. петгодишен давностен срок по чл.285, ал.1 АПК. Обжалваното решение е допустимо. Доводите за недопустимост на иска, поради липса на надлежно заявено възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК са неоснователни, тъй като в АПК не се съдържа изискване за обвързаност на иска по чл. 292 АПК със заявено в изпълнителното производство възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Длъжникът по изпълнението може да предяви иска по чл. 292 АПК и при липса на образувано изпълнително производство, а също и при неуважено искане от органа по изпълнението по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК за прекратяване на производството. В тази връзка е ирелевантен и момента на предявяване на иска по чл.292 АПК преди или след образуване на изпълнително производство. Единственото изискване и то за основателност, а не за допустимост на иска по чл.292 АПК е, да е изтекла петгодишната давност чл. 285, ал. 1 АПК. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж влиза в сила на 17.03.2015 г., а поканата за доброволно изпълнение е с дата 03.07.2020 г. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците се позовават на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност- "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". В случая давността по чл. 285, ал. 1 АПК се прекъсва с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство. Такова производство обаче не е образувано от органа по изпълнението в петгодишния срок и покана за доброволно изпълнение не е връчена до 17.03.2020г. Извършените действия от органа по изпълнението след изтичане на давността са ирелевантни. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за недължимост на принудителното изпълнение на заповед 920/18.07.2014 г. на кмета на Община Благоевград, е законосъобразен и обоснован. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Благоевград да заплати на БриндоЕООД и Д. Хамбарджийски сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,