Решение № 8167 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на И. Х. А., гражданин на Сирия, против Решение 5457 от 06.12.2024 г., постановено по адм. д. 1186 по описа на Административния съд Хасково за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на И. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение 11121 от 25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като навежда наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на атакувания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото е установена следната фактическа обстановка: След нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 15.07.2024 г. (л. 55 от първоинстанционното дело), А. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 2018/31.07.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ Харманли, рег. УП 33600/31.07.2024 г. по описа на ДАБ л. 72, пак там. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 49, пак там. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 70-71, пак там), в който е отразено, че същият е роден на [дата]. в гр. Тадмор, Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП-33600/01.08.2024 г. л. 47 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-15112 от 26.09.2024 г. л. 34, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. На 13.08.2024 г. с търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 33600 от същата дата от л. 44 до л. 46, пак там. На 25.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение 11121 (от л. 12 до л. 16 от първоинстанционното дело), връчено на чуждия гражданин на 05.11.2024 г. Административният съд Хасково е разгледал по същество жалбата на А., подадена против Решение 11121/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Преценил я е за неоснователна. Аргументирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, и не страда от наведените от касационния жалбоподател пороци. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Изведените от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на първоинстанционната жалба и за законосъобразност на оспореното Решение 11121/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ са подкрепени от доказателствата по делото и са в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционнният съд е преценил, че при проведеното в хода на административното производство с А. интервю не се установява спрямо него да е осъществено релевантното за предоставяне на бежански статут преследване, визирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, във вр. с ал. 5 от с.р. От сирийския гражданин не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Лицето изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан в държавата му по произход и че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Не твърди да е заплашван, да му е оказвано насилие или спрямо него да са прилагани дискриминационни или прилагани по дискриминационен начин мерки от правен, административен или съдебен характер. Посочва, че не е членувал в политически партии или организации, както и във въоръжени групировки. На въпроса защо е напуснал Сирия, отговаря, че няма мир в района, в който е живеел, че с майка му са останали сами след смъртта на баща му и няма как да живеем вече в Сирия и че е дошъл в Република България, за да си лекува [заличен текст], тъй като има [заличен текст] Протокол от проведено интервю, рег. УП 33600/13.08.2024 г. (л. 44-46, пак там). Изразеният от търсещия закрила страх от вътрешния въоръжен конфликт в държавата му по произход към датата на напускането й, както и желанието му да се лекува обаче нямат характер на действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ, нито представляват информация, която може да се определи като релевантна за преценката налице ли са основания за предоставяне на статут на бежанец в случая. Настоящият състав на касационната инстанция споделя формирания от административния орган и от съда извод, че бежанската история на А. не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Изготвените в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия и за ситуацията на сигурност в провинция Идлиб, където лицето е живеело преди да напусне родината си, както и в сирийските райони Ракка, Хама и Хомс (л. 18-33 от първоинстанционното дело), не дават основание да се приеме, че, ако чуждият гражданин се върне в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В този смисъл са и актуалните данни за сирийската страна, представени от ответния административен орган в хода на касационното производство Справка, вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. (от л. 18 до л. 23 от касационното дело). Информационните източници сочат, че след събитията от ноември 2024 г. когато ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия и падането на режима на Башар Асад в началото на декември същата година, е налице стабилизиране на ситуацията със сигурността. Въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места, цялостната обстановка в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Сирийският президент А. ал Шараа е обявил преходно правителство, декларирало съвместна воля за изграждане на нова държава , основана на върховенството на закона. Основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Считано от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г. 372 550 сирийци са се завърнали в родината си от съседни страни. По данни на Работната група за вътрешно разселените лица, към 27.03.2025 г. 1, 05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. На тези лица се оказва подкрепа от Върховния комисариат на ООН за бежанците. При тези данни, обосновано е да се изведе извод, че липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си. Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопрозводствените правила, довело до необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като е основал решаващия си извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт само върху информацията, съдържаща се в изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство две справки за социо-политическата и икономическата картина в Сирия, както и за обстановката по сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция Международна дейност при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с.р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход . Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на И. А. против Решение 11121/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административният съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия