Решение № 11810 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2009 г.

Решение № 11810 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Борд" ООД гр. Варна и на ДЗЗД "Старите лозя", гр. Варна, чрез техния пълномощник срещу решение № 72/20.01.2009 г. по адм. д. № 2378/2008 г. на Административен съд гр. Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Варна чрез своя представител в писмено становище намира същата за неоснователна. Ответниците по касационната жалба Зорника Красимирова Даскалова и община Варна не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-10-55/18.08.2008 г. на началника на РДНСК-Варна, с която е отхвърлена като недопустима жалбата им срещу разрешение за строеж № 45 (ГИ)12.03.2008 г., издадено в полза на Зорница Даскалова за строеж на водопроводно и канализационно отклонения за вилна сграда в УПИ VI-15026б, в кв. 3, по плана на м. "Долна Трака", гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е развил доводи, че жалбоподателите не са собственици на посочения урегулиран имот и нямат качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лице, поради което жалбата им правилно е преценена от административния орган като недопустима и като такава е оставена без уважение. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Касае се за изграждане на нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В тези случаи разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Всички други лица са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. Не е приложима и новелата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като не са налице изключенията на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ - чрез изграждането на нов строеж не се извършва преустройство на заварен обект, нито се променя предназначението му. Съдът е изложил подробни съображения, касаещи статута на въпросния нов строеж, като обосновано се е мотивирал със заключението на приетото и неоспорено заключение на вещото лице. Въпросните отклонения по оспореното разрешение за строеж преминават само през терен, общинска собственост (улична мрежа) и имота, собственост на Зорница Даскалова. Обстоятелството, че в уличната мрежа преминават и водопровода и канализацията, изградени от жалбоподателите, не е релевантно за тяхната активна легитимация. Фактът пък, че отклоненията по разрешението за строеж е предвидено да се свържат във водопровода и канализацията, изградени от жалбоподателите, също не създава за тях процесуалното право на обжалване. Ирелевантни са и възраженията на касаторите както пред първоинстанционния, така и пред касационния съд за наличие на собственически права върху изградената от тях "В и К" мрежа в района, след като тя не попада в имота, за който е издадено разрешението за строеж. В съдебноадминистративното производство не могат да се разглеждат и разрешават собственически или други ограничени вещни права, за които страната предявява претенции. Единственият относим към законосъобразността на атакуваната заповед въпрос в случая е липсата на субективно право (респективно наличието на такова) за жалбоподателите да претендират отмяна на позитивния за трето лице акт-разрешението за строеж. Такова право за тях не е налице, което елеминира правния им интерес от обжалване съобразно формулировката на закона, закрепена в новелата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение