Решение № 10168 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2009 г.

Решение № 10168 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите, Смолян (РИОСВ), против Решение № 255/12.01.2009 г., постановено по а. д. № 201/2008 г. по описа на Административен съд гр. Смолян (АСС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед на директора на РИОСВ № РД-08-754/3.06.2008 г. Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора. Ответната страна - кметът на Община Чепеларе, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Прокурорът дава становище за основателност на жалбата. Счита, че в случая е приложим Закона за опазване на околната среда (ЗООС). От доказателствата по делото е установено наличието на условията по чл. 158, т. 3 от закона за издаването на принудителна административна мярка (ПАМ) от страна на директора на РИОСВ. Издадената такава е законосъобразна, поради което съдебното решение за обявяването на акта за нищожен е неправилно. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена по делото. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСС. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по съображения, различни от изложените в проверяваното съдебно решение. Сравнявайки обжалваната Заповед № РД-08-754/3.06.2008 г. с приложената по делото Заповед № РД-08-944/15.07.2008 г., и двете на директора на РИОСВ гр. Смолян е видно, че те са идентични по съдържанието си. И с двете, на основание чл. 158, т. 3 чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 159, ал. 2 и чл. 160, ал. 1 и 2 от ЗООС и Решение № 00-02-00/31.08.2005 г. на същия директор, е разпоредено на Община Чепеларе да преустанови депонирането на битовите отпадъци от системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, на общинското сметище в местността "Хаджиосманско" (Ракидата). Видно е от посочените правни основания за издаването им, че и двете са определени от издателя им като заповеди за налагане на ПАМ. Разликата между тях е включване в текста на обжалваната заповед на разпореждане за последващите изпълнението на заповедта действия от страна на Община Чепеларе: ". . . отпадъците да се извозват и депонират на регионалното депо за ТБО гр. Смолян, м. Герзовица. В срок до 10.07.2008 г. депото да бъде запръстено, обезопасено от изнасяне на отпадъците и достъпа до него да бъде ограничен". Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. От този текст става ясно, че никой не може да наложи ПАМ, която не е изрично предвидена в специален закон. В случая, издаването на заповедите е станало поради "изчерпан капацитет на сметището, невъзможност за разширението му, чести случаи на самозапалване на отпадъците и обгазяване на района, разпиляване на отпадъци в граничещия с депото горски фонд и дерето и зачестили случаи на пожари в региона". Тези посочени причини сочат, че във връзка с управлението на отпадъците на общината, е преценено от директора на РИОСВ, че е възможно да се стигне до възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората при управлението на отпадъците на Община Чепеларе. Приложими нормативни актове за подобни случаи са общия ЗООС доколкото се касае за опасност за замърсяване и увреждане на околната среда и специалния Закон за управление на отпадъците (ЗУО) от гледна точка, че опасността възниква при управление на отпадъци. Законовопредвидените ПАМ са посочени в чл. 159, ал. 2 от ЗООС и в чл. 101 от ЗУО. И в двата текста обаче липсва ПАМ със съдържание "преустановяване депонирането на битови отпадъци". Липсата на нормативно предвидена ПАМ със съдържание като наложената от директора на РИОСВ с обжалваната негова заповед, води до нищожност на заповедта. В случая е налице липса на материална компетентност на този орган. ПАМ, както се каза по-горе, е наложена поради "изчерпан капацитет и невъзможност за разширение на депото". Със заповедта са разпоредени и съответни действия след преустановяване депонирането на отпадъци. Тези обстоятелства обаче са относими към евентуално издаване на решение на компетентния орган по чл. 42, ал. 1 от Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба/та) - за закриване на депото за отпадъци. От друга страна заповедта е издадена "поради чести случаи на самозапалване на отпадъците, обгазяване на района и зачестили случаи на пожари в региона". Видно е от Решение № 00-02-00/31.08.2005 г. на директора на РИОСВ Смолян, с което е утвърден план за привеждане в съответствие на същото депо с изискванията на Наредбата, че негов оператор е "РТК" ООД, гр. Елин Пелин, а собственик - Община Чепеларе. Нормите на чл. 40, ал. 1, т. 3, 5 и 6 от Наредбата уреждат задължения на оператора на депото. В случая те не са изпълнени от него и се покриват с констатираните от РИОСВ нарушения. От посоченото следва, че адресат на ограничителната мярка за посочените в заповедта нарушения следва да е операторът на депото, а не неговия собственик. Тоест първата част на мотивите на заповедта обосновават наличие на обстоятелства, при които компетентният орган следва да започне процедура за закриване на депото и да предпише мерки за представяне на план за закриване и следексплоатационни грижи, а впоследствие да издаде и актът за закриване на депото, а втората част от мотивите на заповедта сочат за наличие на нарушения, отговорността за които обаче е на оператора на депото, а не на собственика Община Чепеларе. Това също е дефект на акта, водещ до неговата нищожност. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Той се аргументира с недопускането от страна на АСС на поисканата от процесуалния представител на директора на РИОСВ експертиза. Необходимо е да се посочи, че съдът е длъжен да събира само относимите към спора доказателства. В случая се претендира нищожност на административния акт. В тази връзка, обстоятелствата по повод изясняването на които е поискана въпросната експертиза, са ирелевантни за предмета на доказване по делото. От друг ъгъл би се разгледал въпроса за необходимостта от специалните знания на експертите, ако с първоначалната жалба се твърдеше незаконосъобразност на акта. ВАС счита доводът за незаконосъобразност на правният извод на АСС (стр. 4, абз. 2 от решението), че нареждането да се преустанови депонирането на битови отпадъци по своята същност съставлява ПАМ по смисъла на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО за основателен. В § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО е дадено легално определение на понятието "депониране на отпадъци". То се различава от съдържанието на предвидената в чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО ПАМ. Връзка между двете не може да бъде направена. Докато "депонирането" по своята същност представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три, респективно една години по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда, посочената ПАМ съставлява спиране експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци. По делото липсват данни на общинското депо да има изградена каквато и да е инсталация за "третиране на отпадъци" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУО, поради което спирането на експлоатацията на несъществуваща инсталация е невъзможно. Съдът не възприема като основателен и доводът на касатора, че наложената с обжалваната заповед ПАМ по своята същност е "преустановителна" такава по смисъла на чл. 159, ал. 1 от ЗООС, поради което тя се явява и законосъобразна. В случая разпореденото с нея действие безспорно е "преустановително", но този факт, при липсата на законово предвидена ПАМ от такъв вид не означава, че всяко разпореждане за преустановяване на каквато и да е дейност, посочена в ЗООС и/или ЗУО, по своята същност е ПАМ. По изложените причини, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение