Решение № 1411 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2016 г.

Решение № 1411 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 7957/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 3925/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-23-1403641-091-01/12.12.2014 г., поправен с РА за поправка № П-22222515001477-003-01/14.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 396/19.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., в частта с която на "Г. К." ООД са определени задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 24 296.25 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 3 853.96 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че ревизираното дружество отговаря на изискваниятa на чл. 189б от ЗКПО за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители в размер на 7 227 лв. за 2010 г. Счита, че сумата, представляваща извършено на 03.12.2010 г. авансово плащане за закупеното на 10.02.2011 г. оборудване, не дава право да се ползва данъчно облекчение по реда на чл. 189б ЗКПО. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него, постановяване на друго, по съществото на спора, с което релевираната жалба бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Г. К." ООД, гр. К., чрез процесуален представител в о. с. з. и с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-23-1403641-091-01/12.12.2014 г., поправен с РА за поправка № П-22222515001477-003-01/14.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 396/19.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С.. С визираните РА, в резултат на извършени корекции на размера на преотстъпения по реда на чл. 189б ЗКПО данък за 2010 г. и след извършено прихващане с надвнесения корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г., е установен дължим корпоративен данък в размер на 24296.25 лв. и лихви за забава в размер на 3 853.96 лв. За да обоснове извода си за частична основателност на жалбата, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизираното дружество осъществява дейност като земеделски производител - отглеждане на стада от селектирани елитни породи птици в различни фази на растеж в птицеферми в гр. С. и с. Р. Със ЗВР № 1403641/30.04.2014 г., издадена от началник - сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С., е възложено извършването на ревизия на "Г. К." ООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2011 г. В хода на ревизията е установено, че през 2010 г. "Г. К." ООД е формирало печалба в размер на 658 627.28 лв. С ГДД по чл. 92 ЗКПО лицето е декларирало КД в размер на 65 862.73 лв и преотстъпване на данък по реда на чл. 189б ЗКПО в размер на 30 246.04 лв. С оглед преценката на условията по чл. 189б ЗКПО в приложимата редакция дружеството е представило документи за удостоверяване на направените инвестиции през 2011 г., изразяващи се в оборудване на 3 сгради за хранене и поене на бройлерни родители в с. Р., общ. П. по фактура № 1000001198/10.02.2011 г., издадена от "Агроконсулт - Инженеринг" ЕООД на стойност 110 980.82 лв. с ДДС, ведно с доказателства, че дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция продължава да се осъществява през 2011 г., 2012 г. и 2013 г., както и фактура № 1000001156/03.12.2010 г. за авансова плащане с данъчна основа 7 227.88 лв. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства приходните органи са счели, че авансовото плащане към "Агроконсулт- Инженеринг" ЕООД по по фактура № 1000001156/03.12.2010 г. с данъчна основа 7 227.88 лв. не е от размера на преотстъпения данък, тъй като към 31.12.2010 г. такъв все още не е формиран. Преценили са, че ревизираното лице правомерно е ползвало данъчно облекчение за земеделски производител по реда на чл. 189б ЗКПО за 2010 г. до размера от 23 018.16 лв. След увеличение на декларирания финансов резултат по ЗКПО за 2010 г. в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък в размер на авансово платената сума от 7 228.88 лв., ревизиращите органи са определили дължим корпоративен данък за 2010 г. в размер на 24296.25 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, възлизаща на 3853.96 лв. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице подробно е проследило извършените от ревизираното лице счетоводни записвания по отношение на авансовите фактури, издадени от "А. И." ЕООД, които формират стойността на оборудването по окончателната фактура. Конкретно за плащането по фактура № 1000001156 от 03.12.2010 г. експертът е посочил, че впоследствие авансът е приспаднат от задължението към доставчика за стойността на оборудването в окончателната фактура. Това оборудване е заведено като ДМА в сч. сметка 204, поради което не налице осчетоводяване на текущ разход в сметките от Група 60 /Разходи по икономически елементи/, за да се отрази в счетоводния финансов резултат от дейността за отчетния период, а се касае за осчетоводяване на разчет по аванс - вземане от доставчик срещу бъдещо предоставяне на стока или услуга. Съпоставяйки насрещните твърдения и възражения на страните първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху наличието на предпоставките за преотстъпване на данък по чл. 168, ал. 1 ЗКПО и чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. В тази връзка решаващият състав подробно е обсъдил констатациите на експерта по ССчЕ и е анализирал възникналите между "Г. К." ЕООД и неговия пряк доставчик облигационни отношения във връзка с покупко-продажбата на оборудване, както и изпълнението на поетите от страните задължения. Отчитайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1, ЗКПО и т. 3.3., б. "в4 от СС 20 "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ" съдът е констатирал, че преотстъпването е отчетено в собствения капитал на ревизираното дружество. По аргумент от чл. 189б, ал. 2 ЗКПО той е достигнал до извода, че инвестициите могат да се извършват както в текущата година, за която се преотстъпва данъка, така и до края на следващата година. Преценил е, че приложимите разпоредби на ЗКПО не предвиждат необходимост първо да е формиран преотстъпен данък, а едва след това да се извърши цялостно или частично плащане на инвестицията. По тези съображения съдът е достигнал до заключението, че в тази му част РА е незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосновани с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за счетоводството /ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г, отм. - ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г./, съобразно която предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период. Визираната норма не дерогира приложението на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, предоставящ възможност преотстъпеният данък да се инвестира в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в ЗКПО липсва изискване инвестицията да се прави едва през годината, следваща тази, за която се ползва преотстъпването. Независимо, че окончателното определяне на размера на преотстъпения данък става с ГДД, то от това не следва, че едва след подаването на декларацията трябва да започнат плащанията за инвестицията в сгради или нова земеделска техника. При осъществени авансови плащания в годината, за която се ползва преотстъпването, евентуалното им непризнаване за преотстъпване би противоречало на целта на закона. Тя е да мотивира земеделските производители да влагат реализираните приходи в нова техника или сгради за извършване на селскостопанска дейност. Поради това коментираната разпоредба определя само краен срок, в който инвестицията да бъде извършена, но не забранява авансовите плащания за нея да се признават за целите на преотстъпването в годината, за която то се ползва. В случая, експертът изрично е посочил, че спорното авансова плащане не е осчетоводено като разход, който е участвал във формирането на счетоводния и финансовия резултат на дружеството за 2010 г., с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано признаване на правото на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 7 227.88 лв. и са начислени следващите се лихви за забава. Несподелима е тезата на касатора, че с обжалваното решение е отменен РА за целия размер на установения за 2010 г. корпоративен данък, без да е отчетен декларирания, но невнесен от ревизираното дружество данък. Съобразно констатациите в РД и мотивите на издадения РА за поправка, при признаване на правото на преотстъпване на корпоративен данък в размер на спорната сума от 7 227.88 лв., данъкът за внасяне възлиза на 8 840.22 лв. Сумата е отчетена като внесен корпоративен данък, прихванат с АПВ № 1118375/01.04.2011 г., поради което не е налице деклариран, но невнесен от дружеството данък. Ето защо, като е приел, че в частта му за 2010 г. РА е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение след редукция на заплатената сума с оглед възражението на касатора за прекомерност. В представения от дружеството списък на разноските са включени заплатени суми в хода на първоинстанционното производство, за които не е направено своевременно искане за присъждането им пред АССГ. Този пропуск не би могъл да се санира в касационната инстанция, в която не се присъждат и поисканите разноски по обжалването в административната фаза, както и претендирана държавна такса пред ВАС, каквато ответникът по касация не е заплащал. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение