Решение № 1830 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2015 г.

Решение № 1830 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2015 г., VII о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Варна против решение по адм. д. № 1914/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Навежда оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност, тъй като съдът неправилно приема, че Антония Т. Димитрова няма право да издава акт за прихващане и възстановяване по гл. ХVI от ДОПК. В случая не е налице хипотеза, която да изисква задължително възлагане на проверка с нарочен писмен акт. Процедурата по чл. 129 и сл. от ДОПК е в отделна глава. Производството в случая е по инициатива на органа. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна "Бриз Пропъртис" ООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Доказателствата по делото не доказват реално предоставяне на услугата, защото схемата на разположение на съдовете за смет е изготвена на ръка от лице без наименование и компетентност. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решение № 165/2.02.2015 г. по описа на Административен съд - Варна е прогласена нищожността на Акт за прихващане и възстановяване № 1237/6.02.2014 г. издаден от орган по приходите при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на общината, с който са прихванати изискуеми задължения за 2011 г. и 2012 г. главница и лихви общо в размер на 57 113,54 лв., от които 51 708,71 лв. са недължимо платени суми такса битови отпадъци за предходен период. Правните съображения на съда са за липсата на материална компетентност за издаване на акта. За да стигне до този извод съдът приема, че по чл. 129 от ДОПК може да се издаде акт за прихващане, ако е налице възлагане с нарочен акт. В хода на съдебното производство не са давани указания за представяне на доказателства за материалната компетентност на издателя на акта, поради което с касационната жалба е представена заповед № 4738/27.11.2012 г. на кмета на общината, с която е определил за органи по приходите длъжностни лица от общинската администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси. Оспореният акт за прихващане или възстановяване № 1237/6.02.2014 г. е издаден от старши инспектор "Контролно-ревизионни дейности", който по т. 26 от цитираната заповед е орган по приходите. Съгласно чл. 129 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва: 1. по инициатива на органа по приходите и 2. по писмено искане на лицето. В случая актът е издаден по инициатива на органа, след влизане в сила на Ревизионен акт № МД-РА-001/13.01.2014 г., с който е установено, че за периода от 2007 - 2010 г. за имот ПИ № 344, кв. 48, по кадастралния план на 21 подрайон, район "Приморски", партида № 1481179110001, местността "Свети Никола", са надвнесени суми в размер на 51 708, 71 лв. за ТБО и лихви за периода от 2007 - 2010 г. Съгласно чл. 110, ал. 4 от ДОПК обаче проверката се извършва от органите по приходите без да е необходимо изрично писмено възлагане. След като издателят е орган по приходите и производството представлява проверка по инициатива на органа, мотивите на съда за нищожност са неправилни и не е налице основание за прогласяване на нищожност на оспорения акт. Налице е касационно основание за отмяна на съдебното решение. С решението си съдът е изложил и правни съображения за незаконосъобразност на акта на останалите основания по чл. 146 от АПК. По делото са събрани писмени доказателства, които установяват, че имотът попада в район "Приморски". В АПВ няма мотиви в таксата битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. кои компоненти на таксата по чл. 62 от ЗМДТ са включени. В съдебно заседание от 16.11.2014 г. юрисконсултът на административния орган обяснява, че не са начислявани такса за поддържане на депо и сметосъбиране и сметоизвозване, а само за поддържане на чистота на териториите, но съдът не е назначил експертиза и това твърдение не е доказано. А процесуалният представител не може в съдебното производството да излага мотиви към издадения административен акт. За 2011 г. няма заповед на кмета на общината по чл. 63 от ЗМДТ за определяне на райони на организираните услуги. Представени са заповед № 3825/28.10.2011 г. на кмета за определяне на границите на районите за 2012 г. и заповед № 4260/26.10.2012 г. за определяне на границите на районите за 2013 г. Втората заповед е неотносима, защото се отнася за период извън процесния от 2011 г. - 2012 г. В заповед № 3825/28.10.2011 г. изрично е посочено (л. 126), че услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят и в местността "Св. Никола", но само за имоти около асфалтовия път край хотелите "Бриз" 1, 2 3, хотел и снег-бар "Глория" и почивна станция "Св. Никола". Допуснатата съдебно-техническа експертиза не установява къде точно се намира имотът на "Бриз Пропъртис" ООД в местността. В тежест на административния орган е да докаже законосъобразността на издадения административен акт. В случая делото е останало непопълнено с доказателства дали имотът попада в район, за който се предоставят услугите, поради което се налага правен извод, че имотът не попада в район определен със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за предоставяне на услугите. Поради това представените писмени доказателства за реално извършване на услугите са ирелевантни за правилното решаване на спора. Освен това писмените доказателства не доказват престиране на услуга в 21 подрайон, местността "Св. Никола", в какъвто смисъл са мотивите на съда. Касационният жалбоподател не е навел като касационно основание допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което делото не може да бъде върнато за ново разглеждане, предвид чл. 222, ал. 2 от АПК. Дължимостта на таксата битови отпадъци за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия: 1. принадлежност на имота към територията на съответно населено място и попадането му в район, в който общината е организирала услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и 2. реално предоставяне на услугата в района на имота. Такса битови отпадъци не е данък, поради което съдът проверява реалното предоставяне на услугата, предвид и чл. 71 от ЗМДТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ дължи се такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване, когато не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но това не означава, че таксата за посочените две услуги се събира само поради принадлежност на имота към населеното място. Означава, че дължимостта на таксата за тези две услуги не е функция на организираното сметосъбиране и сметоизвозване (Решение № 12081 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2014 г., Решение № 2473 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2014 г., VII отд., Решение № 9252 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2014 г., VII отд. и др.). Когато общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в съответния район, където е имотът на ответника, тази такса не се събира, защото не се дължи. В случая не са ангажирани доказателства имотът да попада в район, определен със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, поради което са правилни изводите на съда, че административният орган неправилно е извършил прихващане . По същество след отмяната на първоинстанционното решение касационната инстанция следва да отмени АПВ № 1237/6.02.2014 г. поради материална незаконосъобразност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение