Решение № 15807 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2010 г.

Решение № 15807 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Кирил Николов Стойчев от гр. Петрич, подадена срещу решение № 210 от 12.05.2010 г., постановено по адм. дело № 524 от 2009 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението, настоящата инстанция намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Кирил Николов Стойчев от гр. Петрич, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 1597 от 10.06.2010 г. на директора на ОД на МВР - гр. Благоевград, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР на Кирил Н. Стойчев - младши разузнавач в група "Противодействие на престъпността" на РУ на МВР - гр. Петрич, категория "Д", считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, представените от страните доказателства и приложимия закон, административният съд е прел за установено, че административната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 1 АПК имат доказателствена сила и пред съда, административният съд законосъобразно е приел, че безспорно в проведеното дисциплинарно производство на основание заповед № 1020 от 27.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - гр. Благоевград, и обобщената справка с рег. № 27755 от 26.05.2009 г. е установено, че през м. април 2008 г., използвайки служебното си положение, главен полицай Кирил Стойчев е поел ангажимент да помогне на лицето Румен Соколов (по това време пребиваващ в Кипър) да му бъде прекратено наказателно дело в РС - гр. Петрич, насрочено за 15.04.2008 г., като за извършената от него "услуга" е поискал сумата от 500 евра, получени чрез лицето Сузана Димитрова. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с тези действия полицейският служител е превишил правомощията си и е злоупотребил със служебното си положение, като е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители, с което е уронил престижа и доброто име на службата, която представлява. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на полицейския служител са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност дисциплинарно наказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". За конкретния административен спор законосъобразно административният съд е приел също, че справката на Дирекция "Вътрешна сигурност" рег. № 10217 от 9.04.2009 г. относно получени данни за извършено престъпление от служител на МВР, изпратена до директора на ОД на МВР - гр. Благоевград, "за търсене на дисциплинарна отговорност на служителя" на основание разпоредбата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР е оценена от дисциплинарно наказващия орган (като събрана от специализирана структура на МВР - чл. 141, ал. 2 ППЗМВР) заедно с другите доказателства, включително и с посочените от държавния служител. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата, събрани при извършеното дисциплинарно производство, приключило със справка с рег. № 27755 от 26.05.2009 г., с която жалбоподателят на основание разпоредбата на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР се е запознал срещу подпис на 27.05.2009 г. и не е отразил, че има възражения по обобщените резултати от проверката. Настоящата инстанция приема, че в съответствие със закона съдът е приел за установено, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и държавният служител е участвал в дисциплинарното производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,