Решение № 11560 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2010 г.

Решение № 11560 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6332 от 13.05.2010 г., постановено по адм. д. № 15252/09 г. Върховният административен съд, първо а отделение, е отхвърлил жалбата на "Овергаз Запад" - АД - гр. Кюстендил, чрез изпълнителния директор Евстати Димитров Велинов, срещу акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ - 17 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви за забава за отчетни периоди 2005, 2006 и 2007 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Овергаз Запад" - АД в качеството му на универсален правоприемник на "Газоснабдяване Враца" - ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Евстати Велинов чрез пълномощника му юрисконсулт Владислав Николов. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, първо а отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Върховния административен съд, първо а отделение, по адм. д. № 15252/09 г. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ - 17 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се заплащане на направени по делото разноски. Ответната по касационната Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ - гр. София чрез своите процесуални представители взема становище, че подадената касационна жалба на "Овергаз Запад" - АД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на тричленния състав оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, първо а отделение, е отхвърлил жалбата на "Овергаз Запад" - АД - гр. Кюстендил, чрез изпълнителния директор Евстати Димитров Велинов, срещу акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ - 17 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви за забава за отчетни периоди 2005, 2006 и 2007 години. Изложени са мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и при спазване на материално-правните норми и административно-производствените правила по аргумент от чл. 146 от АПК. Съдът е дал тълкуване на разпоредбите на ЗЕ относно начина на определяне на дължимите лицензионни такси . Изложени са мотиви, че от представените годишни счетоводни отчети на дружеството се установява, че последното не е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като не са посочени приходи по други видове регулирани дейности съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респективно в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на правилата на тарифата. Тричленният състав е приел за неоснователно възражението, че не всички приходи по годишния финансов отчет представляват разходи за регулаторна дейност по лицензията, поради което лицензионните такси следва да бъдат изчислявани само върху стойността на приходите от посочената в закона дейност. В тази насока са изложени мотиви, че задължение на дружеството е да води счетоводството си така, че да могат да бъдат отделени приходите от дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗЕ и при липса на отделна счетоводна отчетност следва да се приеме, че за тези приходи е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални познания. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за противоречие на обжалвания акт с целта на закона. Изложени са аргументи, че при издаване на акта са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ, а заплащането на лицензионните такси не оказва съществено влияние върху цените на крайните потребители, доколкото размерът им е минимален в сравнение с този на всички останали разходи на дружеството, които се включват при образуване и утвърждаване на цените на природния газ за крайните потребители. На база на това е направен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Основните оплаквания срещу така постановеното решение са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Навеждат се доводи, че тричленният състав е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, като в тази насока е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК не е назначил експертиза за установяване на размера на задълженията на дружеството за лицензионни такси. Правят се и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон относно определяне на задълженията на дружеството. Направените оплаквания са основателни, като решението на тричленния състав се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От данните по делото може да бъде направен изводът, че спорът между страните не се свежда относно дължимостта на лицензионни такси за двете дейности, за които дружеството - жалбоподател притежава, а относно базата, върху която следва да бъдат определени тези такси. От доказателствата по делото е видно, че още в рамките на административното производство жалбоподателят е правил възражения в смисъл, че воденото от него счетоводство и представяните от него справки пред ДКЕВР дават възможност за точно определяне на обема на лицензионните дейности, съответно за определяне на размера на дължимите такси. В мотивите на обжалвания съдебен акт е налице известно противоречие по този въпрос, като от една страна се приема, че дружеството е водило счетоводството в нарушение на чл. 37 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а от друга се посочва, че за проверка на твърденията на жалбоподателя за отделно водене на счетоводството са необходими специални познания. В жалбата до първоинстанционния съд не се съдържат искания за назначаване на счетоводна експертиза по тези въпроси, такова искане не е правено и от представителя на дружеството в проведеното открито съдебно заседание на 20.04.2010 г. С оглед особеностите на спора, разрешаването на който действително предполага специални познания в областта на счетоводството, съобразявайки и спецификата на материята, е следвало да бъде назначена счетоводна експертиза. Подобна възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК, която разпоредба дава възможност на съда да назначава и служебно вещи лица. Предвид на изложеното следва да бъде направен извод, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, което като краен резултат е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Допуснатото процесуално нарушение обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да се произнесе по въпросът дали счетоводството на дружеството за процесния период е водено съобразно изискванията на чл. 37 от ЗЕ и какъв е размерът на дължимите лицензионни такси в този случай. При повторното разглеждане на делото тричленният състав следва да се произнесе по разноските за водене на делото в настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,