Решение № 5141 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2020 г.

Решение № 5141 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Светойл -81" ЕООД, гр. Неделино срещу Решение № 427/01.11.2019 г., постановено по адм. дело № 55/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че за част от спора, свързана с 22 бр. фактури, издадени от "Румис Абагар" ЕООД първостепенният съд не е изложил никакви мотиви. Сочи, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, поради което незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя. Намира, че изводът за действително осъществяване на доставките се подкрепя и от заключението по проведената СсчЕ. Подчертава, че неправилно е прието, че процесните стопански операции са документално необосновани и с разходите за тях е увеличен финансовият резултат на дружеството. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което обжалвания РА в оспорената му част бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез процесуален представител, с писмен защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалвания съдебен акт АС- Смолян е отхвърлил жалбата на "Светойл- 81" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002118001906-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА, решаващият състав е приел, че предмет на оспорване е и РД, издаден към него. От фактическа страна е посочил, че следва да се проследи историята на ДДС, включително извършената от Франция през 1966 г. реформа на косвените данъци. След обстоен преглед на приложимите разпоредби от ЗДДС и практиката на СЕС съдът е достигнал до извода, че органите по приходите "процесуално и логически правилно са формирали заключението, че спорните доставки не са реално извършени", както и, "че такова произнасяне, при което минусът се превръща в плюс, не може да се обосновава на законова презумпция или фикция".

Относно заключението по проведената СсчЕ, решаващият състав е отбелязъл, че вещото лице е извършило насрещна проверка в "Румис абагар" ЕООД. Процесните фактури са обвързани с плащане от страна на ревизирания и е налице съответствие между закупеното и отчетеното гориво.

В обобщение първостепенният съд е приел, че както в частта му по ЗКПО, така и в частта му по ЗДДС, оспореният РА е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо, а в останалата му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Алинея трета предвижда, че РА не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия орган.

В случая процесният РА е обжалван по административен ред пред решаващия орган, който с решение № 726/18.12.2018 г. не само е потвърдил, но и чрез изменение е отменил РА както следва:

1. в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2015 г. над сумата от 3249. 87 лв. и лихви за забава над 816. 23 лв.

2. в частта по ЗДДС за д. п. м. 09, 10 и 11. 2015 г. за разликата съответно над 1341. 90 лв. и лихви за забава над 400. 12 лв., над 325. 91 лв. и лихви над 94, 37 лв. и над 848, 01 лв. и лихви над 238. 46 лв.

Същевременно, с обжалваното решение АС- Смолян е отменил изцяло горепосочения РА, независимо от това, че в частта, която е отменена по административен ред, предявената по съдебен ред жалба е недопустима. Вместо да прекрати производството в тази му част, решаващият състав се е произнесъл по същество, в резултат на което е постановил недопустимо в тази му част решение, което следва да се обезсили и производството да се прекрати.

В останалата му част решението е неправилно.

Първостепенният съд не е субстанцирал предмета на спора, не е отделил спорното от безспорното, нито е изложил конкретни фактически констатации и кореспондиращи с тях правни изводи. В решението липсва какъвто и да е анализ на събраните доказателства, включително и на заключението по проведената СсчЕ. Съдът не е посочил кредитира или не същото, нито какви са съображенията му да възприеме като обосновани, респективно – необосновани изводите на експерта. Необсъдени са останали и възраженията на касатора, че осчетоводените разходи за гориво са документално обосновани, както и, че заповеди за командировка, такси, квитанции за платени паркинги са представени при преходна ревизия.

При тези пороци на обжалвания съдебен акт и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящата инстанция е препятствана да осъществи проверка на материалната законосъобразност на атакуваното решение. Неизясняването на спора от фактическа страна представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната на обжалваното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да съобрази, че предмет на обжалване е законосъобразността на РА, потвърден и изменен по административен ред, в следните му части:

1. извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за м. 12.2013 г. на приспадната данъчен кредит в размер на 4 011. 46 лв.

2. отказан данъчен кредит в общ размер на 23 975. 08 лв., ведно с лихви за забава в размер на 8 788. 64 лв. по издадени фактури

а/ от "Румис Абагар" ЕООД:

• посочени на стр. 32-33 от РД,

• на стр. 34- 35 от РД

б/ по фактури, посочени на стр. 36-44 РД на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС

3. по ЗКПО:

• увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. на основание чл. 26, т. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО

След като разграничи спорното от безспорното между страните с оглед техните твърдения и възражения, решаващият състав следва да обсъди поотделно и в съвкупност относимите към всяко едно от определените задължения доказателства, включително и заключението по проведената СсчЕ, като въз основа на този анализ посочи какво приема за установено и какви са произтичащите от това правни изводи в корелация с приложимите материално правни норми.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС.

Така и мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение