Решение № 9446 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2019 г.

Решение № 9446 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко Агро" АД, с. Оброчище, община Балчик, Добричка област, подадена чрез адвокат М. Величкова, срещу решение № 58 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 526/2018 г. от Административен съд-Добрич. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с изх. № 01-2600/1072 от 13.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и го е осъдил да заплати разноските, направени от ответната страна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви по всички възражения, съдържащи се в жалбата срещу акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Самият акт на административният орган бил немотивиран, поради неизлагане на начина и фактите на извършената административна проверка. Твърди освен това, че заявеният за подпомагане парцел с площ от 103, 01 ха за кампания 2017 г. е бил заявен само за подпомагане по мярка 10, но не и по мярка 11. Административният съд не бил разбрал правилно заключението на съдебно-техническата експертиза, а при подаване на заявлението за подпомагане за 2017 г. не бил сгрешен кода за подпомагане на заявения парцел. По изложените съображения и тези в писмените бележки адвокат-пълномощникът на касатора моли съда, да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло жалбата или алтернативно да върне далото за ново разглеждане от друг състав. Прави искане за присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции по представения списък на разноските и доказателства. От ответната страна по касация-заместник изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Бонева-Ашикова, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът прави възражения, които противопоставя на твърденията в касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на размера на евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че след като процесният парцел не бил заявен за подпомагане за кампания 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие", а само по мярка 10 "Агроекология и климат" и не попада в ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., а според чл. 20, ал. 3 по направленията по чл. 3, т. 2, т. 5 и 7 дейностите могат да не се прилагат върху едни и същи блокове на земеделското стопанство, чрез изключване и на посочените разпоредби от същата наредба, намира съдебното решение за неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Предлага то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което обжалваният административен акт бъде отменен. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че "Еко Агро" АД е подало жалба пред Административния съд-Добрич срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 01-2600/1072 от 13.07.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В жалбата се е твърдяло, че актът на административният орган е нищожен, незаконосъобразен и необоснован, защото в него не са били изложени фактическите основания, послужили за издаването му. Административният съд-Добрич е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно компетентността на органа издал обжалвания акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, при делегиране на правомощия със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП. Съдът е установил и фактите, относно подадените заявления за подпомагане от "Еко Агро" АД по мярка 10 "Агроекология и климат" по направлението по чл. 3, т. 2 поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 7" и по Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 4" за трите години, съответно 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От заявленията за подпомагане съдът е установил и одобреното подпомагане по двете мерки, включително и заявеният парцел с идентификатор 02508-26-1-2, целият с площ от 103, 01 ха. Част от него с идентификатор 02508-26-3-1 с площ от 16, 94 ха е била заявена за подпомагане през 2015 г. по мярка 11 и така е бил одобрен за подпомагане по тази мярка. За кампания 2017 г. този парцел не е бил заявен за подпомагане по същата мярка 11, а по мярка 10, но с цялата му площ. При извършената административна проверка по реда на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 било установено, че площта му се е пресичала с площта заявена по мярка 11, не е бил одобрен за подпомагане по мярка 10 с цялата си площ от 103, 01 ха. За 2016 г. одобрената площ за подпомагане по мярка 10 е била в размер на 141, 51 ха, докато декларираната площ, заявена за подпомагане през 2017 г. била в размер на 141, 25 ха. След изваждане на площта от 103, 01 ха, установена като недопустима при извършената административна проверка, била останала допустима площ в размер на 38, 16 ха, с което е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7, защото площта била намалена с повече от допустимото в размер от 10 %. Съдът е разгледал и посочените правни основания, въз основа на които е бил издаден и обжалваният административен акт, като ги е намерил за съответни на материалния закон. Съдът е посочил, че и фактическите основания на които е издаден актът се съдържат в него и в акта, с който дружеството е било предупредено за започналото производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент с изх. № 01-2600/1072 от 19.02.2018 г., който е предхождал издаването на обжалвания акт. Административният съд е допуснал заключение на съдебно-техническа експертиза, което е било прието от страните без оспорване. Преценил е възраженията в жалбата за неоснователни, а обжалваният акт за законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Между страните спор по фактите не е имало. Спорът е бил правен и се е концентрирал върху това дали може един парцел заявен за подпомагане по една мярка, в случая мярка 11, да бъде заявен след това по друга мярка – по мярка 10, без да е заявяван за подпомагане по мярка 11 от един и същи земеделски стопанин. От данните по делото безспорно се установява, че "Еко Агро" АД е подало заявление за подпомагане за кампания 2015 г. по мярка 10 и направление по чл. 3, т. 2 - поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение от Наредба № 7, като одобрените площи по тази мярка са били в размер 141, 25 ха, според таблица № 1 към уведомителното писмо за одобрение по мярката с изх. № 02-080-2600/1569 от 19.05.2016 г. – лист 40-42 от делото. За същата кампания дружеството е подало заявление за подпомагане и по мярка 11 "Биологично земеделие" по направление биологично растениевъдство – чл. 3, т. 1 от Наредба № 4. По тази мярка също е било одобрено за участие, като в таблицата към уведомителното писмо със същия посочен вече изходящ номер, на ред първи е одобрен парцел № 02508-26-3-1 с код БРП 1, съгласно приложението към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4, и с площ 16, 94 ха. Този парцел, одобрен по мярка 11 с код БРП 1 не е бил заявен за подпомагане за кампания 2017 г. Същият парцел е бил заявен за подпомагане по мярка 10, но с цялата му площ от 103, 01 ха. Поетият ангажимент и по двете мерки се изпълнява за период от 5 години. Според чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. Това означава, че през целият период на поетия ангажимент по тази мярка, той се изпълнява върху едни и същи площи по заявеното направление от дружеството, за разлика от възможността по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7. Този извод следва и от анализа на чл. 17, ал. 2 от същата наредба, в релевантната й редакция. Блок на земеделското стопанство, според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4 е физически блок или част от него, регистриран в СИЗП, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин, а според т. 2 - "Земеделски парцел" е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година. От анализа на тези разпоредби следва, че след като площта на парцел 02508-26-3-1, а в последствие изменена 02508-26-1-2, е одобрена за подпомагане по мярка 11 с код БРП 1, тя не може да бъде променяна през пет годишния период на поетия ангажимент по тази мярка, като бъде заявена по друга мярка с друг код, както в случая това е мярка 10 с код АК2. Този парцел вече е регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), част от системата ИСАК, на името на дружеството, по заявената от него мярка, с посочената площ и код. От това следва, че този парцел, като е заявен по мярка 10, вече с цялата му площ, така както дружеството е направило през 2017 г., при извършена административна проверка СИЗП ще отчете грешен код, защото новият код е различен от вече регистрирания такъв. А не е спорно, че върху един и същи парцел не може да се заяви подпомагане по различни мерки. Прави впечатление, че в касационната жалба се акцентира върху възможността за промяна на парцелите, върху които се осъществява заявената дейност по мярка 10. Това е така и няма пречка да се заявят парцели за подпомагане, различни от първоначално одобрените, стига намалението на пощите да е в рамките на 10 %, ако по принцип се прави такова намаление, което е и допустимо от Наредба № 7 – чл. 20, ал. 4. Но касаторът и прокурорът не сочат нито една разпоредба от Наредба № 4. Разпоредбите на тази наредба също следва да бъдат анализирани и съобразявани при прилагането им, независимо, че обжалваният акт не е свързан с мярка 11 "Биологично земеделие" с направление биологично растениевъдство. Въпреки това, след като процесният парцел при заявено подпомагане участва по една мярка, одобрен е по нея, а при последващо заявено подпомагане, пак от същия земеделски стопанин, участва по друга мярка за подпомагане, но вече с по-голяма площ, трябва да се направи разграничение между възможностите и изискванията спрямо заявителя и площите, върху които ще осъществява дейностите и по двете мерки. Да се прецени какви възможности му се дават от разпоредбите на Наредба № 7 и какви от Наредба № 4. В този смисъл са неоснователни твърденията, че съдебното решение е материално незаконосъобразно и необосновано, както и че обжалваният административен акт е без посочени фактически основания и в нарушение на материалния закон. В кориците на делото е приложен и резултат от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за 2017 г. – лист 87-89. На гърба на лист 87 в шестия абзац от долу на горе е посочено, че е заявена дейност по направление ВПС 4. 1 и е задължително спазването на разпоредбите на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7, като сред грешките е посочен и парцел 02508-26-1-2. На лист 88 още в първия абзац е посочено, че този парцел, е заявен по направление, различно от декларираното през предходната кампания. Законният представител на дружеството-заявител се е подписал върху всяка страница от автоматичната проверка и е дал обяснение за промяната на кода по съответната мярка. Той е бил запознат с резултатите от проверките. Но даденото обяснение не може да дерогира прилагането на разпоредбите на Наредба № 4 и съпоставянето на площите, заявени за подпомагане по Наредба № 7. Освен това да се твърди, че обжалваният акт е без посочени фактически основания относно начина и вида на извършените административни проверки, е неоснователно. Тези автоматични проверки, включително и акта за започналата процедура за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10, са предхождащи издаденият обжалван акт и дават ясна представа за установените фактическите основания, послужили на органа да упражни правомощието си да издаде обжалвания акт – ТР № 16 от 31.03.1974 г. на ОСГК на ВС. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на разноските, с оглед на изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение