Решение № 839 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12619/2009 г.

Решение № 839 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12619/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК образувано по подадена касационна жалба от Иван Вълков Петров от гр. Асеновград срещу решението от 2.07.2009 г. постановено по адм. д. № 323/2009 г. на Административен съд - Пловдив, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-Пд-55/22.12.2008 г. на началника на РДНСК гр. Пловдив като неоснователна. Наведени са оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. изр. 1 и 2 от АПК за отмяната му. Ответникът Регионална дирекция за национален и строителен контрол гр. Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховния административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено наличие на незаконен строеж "масивна сграда", находящ се в УПИ I - 120, кв. 25 по плана на с. Козаново, извършен от касатора, констатиран с констативни актове, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, които не са опровергани с други доказателства в хода на производството пред органа издал акта, а така също и пред съда. Строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа- разрешение за строеж, инвестиционен проект, без протоколи за откриване на строителна площадка, строително ниво и линия и най- накрая в несъответствие с предвижданията на плана, при което законосъобразно и обосновано е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и правилно както административният орган, а така също и съдът са приели че са налице условията за неговото премахване като такъв. Наред с това при констатираната липса на доказателства не е установено приложението на § 184 от ПЗР на ЗУТ, както и това на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, поради което не би могъл да бъде узаконен. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за липса на изключенията предвидени в ЗУТ и позволяващи реализирането му без строителни документи. Не е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила твърдяно от касатора с оглед обстоятелството, че проверката извършена от органите на РДНСК е направена в отсъствие на извършителя на строежа, след като като данните са сочили, че е бил уведомен по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към делото доказателства и го е постановил въз основа на тях и закона. При това положение като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, решението следва на основание чл. 221, ал. 2 предл., 1 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,