Решение № 11455 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2010 г.
ВАСVI отделение06.10.2010 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 09.02.2010 г. по адм. дело № 8/2010 г. на Административен съд - Търговище. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11455 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище против решение № 10 от 09.02.2010 г. по адм. дело № 8/2010 г. на Административен съд - Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, "Медицински център - Ортопедия и травматология" ООД, гр. Търговище не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 10 от 09.02.2010 г. по адм. дело № 8/2010 г. Административен съд - Търговище е отменил писмена покана № 29-04-17/09.01.2009 г. на директора на РЗОК - Търговище за възстановяване на суми, получени от "Медицински център - Ортопедия и травматология" ООД, гр. Търговище без правно основание в размер на 812,91 лева, от които главница 737,00 лева и лихви 75,91 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. При спазване на административнопроизводствените правила административният орган е постановил възстановяване на процесните суми, поради отчитане на контролни прегледи от лечебното заведение за дехоспитализирани пациенти, извършени в едномесечен срок от оказаната болнична помощ. Съгласно т. 215 от Решение № РД-УС-04-12 на УС на НЗОК от 2.02.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 4 ЗЗО Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. "Медицински център - Ортопедия и травматология" ООД, гр. Търговище не е лечебно заведение за болнична помощ и прегледите са осъществени по силата на медицински направления бланки - № № 3, 3А и 4, а не по клинична пътека. Незаконосъобразно е лекари от лечебното заведение от доболничната помощ да осъществяват контролните прегледи, полагащи се на дехоспитализираните ЗЗОЛ в рамките на дейности по извънболничната помощ, след като такива са предвидени в реализирана КП от лечебно заведение от болничната помощ. Недопустимо е и РЗОК да изисква възстановяване на процесните суми едновременно и от двете лечебни заведения (покана № 29-02-181/05.06.2008 г. на директора на РЗОК - Търговище, предмет на съдебен контрол по адм. дело № 79/2008 г. на Административен съд - Търговище, съдебното производство е приключило с касационно решение № 2476/23.02.2009 г. по адм. дело № 13649/2008 г. на Върховния административен съд). Така реализираният подход от административния орган по установяване на неоснователно получени суми правилно е ценен от първоинстанционния съд като незаконосъобразен, а административният акт като издаден в нарушение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поставените досежно спорния предмет важни въпроси с решение № 16211/30.12.2009 г. по адм. дело № 7041/2009 г. на Върховния административен съд, с което е отменено първоинстанционното решение при първото разглеждане на делото са останали без отговор от директора на РЗОК. Обжалваното съдебно решение е правилно и изводите на административния съд като законосъобразни и обосновани се споделят от касационната инстанция. Съдебният акт е постановен при точно издирване и прилагане на материалния закон и в съответствие с установените по делото факти. Съобразена е разпоредбата на чл. 168 АПК, според която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение