Решение № 8580 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1928/2020 г.

Решение № 8580 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1928/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Пловдив, подадена чрез адв. Георгиев, срещу Решение № 2504 от 03.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2454/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 122 от 11.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че административният орган не е бил длъжен да изпълни задължението си по параграф 3, ал. 2 от приложимата тарифа. Според касатора неоснователно е отхвърлено възражението му свързано с неправилно описание на правните норми в мотивите на административния акт. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по оплакването, относно факта, че в АУПДВ не е конкретизирано мястото на водоползване. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, в писмена молба с характер на писмени бележки от 10.06.2020 г. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, срещу АУПДВ № 122 от 11.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към МОСВ, с който на дружеството са установени дължими такси за водовземане по Разрешително № 301125/11.11.2005 г. с цел "Питейно-битово водоснабдяване" на гр. Перущица, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., в общ размер на 72 582, 72 лв. главница и 19 510, 66 лв. лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б ал. 2 ЗВ - налице са два констативни протокола от извършен контрол за изпълнение на задължението /т. 4 от цитираната разпоредба/, както и покана към лицето за доброволно изпълнение /т. З от разпоредбата/, вкл. е изпратено изрично уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ. Според събраните по делото доказателства за конкретния обект на разрешително № 301125 от 11.11.2005 г. - не e доказано твърдението за наличен работещ водомер, като приетият с приемо-предавателен протокол от 2010 г., не доказва монтиране на разходомерното устройство и уведомяване на БДИБР за дата на монтажа. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки и декларации по чл. 194б от ЗВ за използваните количество вода за периода 2014 г. – 2017 г. и за конкретния обект на водоползване. Съдът е приел, че цената на правото на водовземане законосъобразно е определена в съответствие с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ТТВПВОЗ) (отм.); в сила от 01.12.2012 г. до 01.01.2017 г. и ТТВПВОЗ, в сила от 01.01.2017 г., като и в двете тарифи размерът на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е в размер на 0, 02 лв. /куб. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и е приел, че представените от дружеството платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години. Въз основа на така установеното, административният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водовземане по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – ТТВПВОЗ (отм.); в сила от 01.12.2012 г. до 01.01.2017 г. и ТТВПВОЗ, в сила от 01.01.2017 г. В случая и по отменената и по действащата тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0. 02 лв. /куб. м. Дължимите такси правилно са определени въз основа на представените от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2014 г. - 2017 г. Неоснователно е възражението на касатора, че в оспорения АУПДВ не е конкретизирано мястото на водоползване и съоръженията, чрез които водоползването се реализира. В тази връзка съдът правилно е посочил, че в обстоятелствената част на АУПДВ се съдържат фактически основания за издаването му, като ясно е посочено разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, като в него точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради неправилно посочване на правното основание на чл. 10 от отменената тарифа, с аргумент че ал. 2 представлява таблица няма точка 2. Точно обратното в случая в акта правилно е посочена разпоредбата чл. 10, ал. 2, т. 1 от ТТВПВОЗ, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г. (отм.); , приложима за 2014 г. – 2016 г. регламентираща размер на таксата - 0, 02 лв. /куб. м., в който смисъл е и заключението на вещото лице. Твърденията за неизпълнение от страна на ответника на задълженията по § 3, ал. 2 от ДР на ТТВПВОЗ също не водят до извод за незаконосъобразност на АУПДВ. Цитираната норма предвижда, че до изменение на разрешителните по ал. 1 директорът на басейнова дирекция с уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г. информира писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на водовземането съгласно тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. От неизпълнението на посоченото задължение не са настъпили никакви вредни последици за задълженото лице, доколкото от данните по делото е видно, че размерът на задължението за 2017 г. е определено при спазване на нормативните изисквания. Цените по чл. 12, ал. 1 по позиция № 1 от действащата тарифа за ползване на отнета вода за обществено питейно-битово водоснабдяване за процесните периоди е идентична с цената по чл. 10, ал. 1, позиция № 1 по отменената тарифа. Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на извършената по делото ССЕ, в която подробно са изследвани представените от дружеството платежни нареждания, които се отнасят за други периоди. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е правилно определен въз основа на подадените от дружеството справки и декларации. Обоснованите фактически констатации на административния акт не са опровергани, а в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да ги оборят с насрещно доказване. С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за правилно, като липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,