Решение № 12515 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2009 г.

Решение № 12515 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Митев Василев, от гр. Варна против Решение № 401 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 2231/2008 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита атакуваното съдебно решение за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Решение № 54/ 25.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което е изменено разпореждане № 4910121109 по протокол № 17/ 01.04.2008 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ в частта относно зачетената категория и продължителност на осигурителния стаж. Първичният административен акт е потвърден по своя резултат досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Васил Митев Василев при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Отказът да признаят осигурителния стаж за времето от 12.12.1970 г. до 31.01.1972 г. и от 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г. по условията на втора категория труд пенсионните органи са обосновали с липсата на данни в разплащателните ведомости за тонажа на управлявания от Васил Василев автомобил. Посочили са също, че за периодите 01.02.1972 г. - 31.12.1972 г. и 01.01.1974 г. - 23.03.1976 г. не е зачетен осигурителен стаж (изключение м. януари 1975 г. и периода 02.1975 г. - 04.1976 г.) на заявителя, тъй като името му не фигурира в разплащателните ведомости. Възприети по този начин и от първоинстанционния съд визираните обстоятелства са в противоречие със записите от трудовата книжка на жалбоподателя и удостоверение № 81 от 31. 05. 2006 г. на кметство с. Безмер, които удостоверяват осигурителен стаж за периода 12.12.1970 г. - 23.03.1976 г. Съдът в нарушение на чл. 171 от АПК не е указал на жалбоподателя за кои обстоятелства от значение на делото не сочи доказателства. Приел е фактите, извличани от трудовата книжка и удостоверението на кметство с. Безмер за неналични, основавайки се на липсващи, "накъсани, непълни и небрежно попълнени" ведомости за заплати (според заключението на приетата по делото експертиза и представените копия на документи). В нарушение на съдопроизводствените правила и без надлежни мотиви първоинстанционният съд е отказал изслушване на тройна съдебно-икономическа експертиза при надлежно оспорване на заключението на приетата единична и своевременно заявено искане. Позовал се е на заключението на вещото лице, прието със зачерквания, поправки и неясни констатации по наличието на спорния сбор от осигурителен стаж и възраст. Така установените процесуални нарушения са съществени. Те препятстват възможността за ефективна проверка законосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи. Визираната порочна процесуална дейност на първоинстанционния съд е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след изслушване на поисканата тройна експертиза и изясняване на противоречивите факти по спорния осигурителен стаж се произнесе по съществото на спора. Първоинстанционният съд следва да съобрази, че с разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл, и възраст 57 години без да е налице изискване трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се зачита от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите, превозващи селскостопанската продукция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение