Решение № 7089 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2014 г.

Решение № 7089 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1500/23.06.2014 г., постановено по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241303966/29.10.2013 г., потвърден с Решение № 81/20.01.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който не е признато правото на данъчен кредит на дружеството "Дексим-М" ЕООД в размер на 8 875,68 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В тази връзка касаторът твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и Регламент № 2658/87 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа на Съвета за тарифната статистическа номенклатура /Комбинираната номенклатура и Тарик/. Излага доводи, че този регламент намира приложение при отчитането на търговията между държавите-членки. Подробни съображения, обосноваващи това оплакване се съдържа в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесния РА, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касацията "Дексим-М" ЕООД, чрез адв. Даскалов в отговор на касационната жалба и писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 241303966/29.10.2013 г., потвърден с Решение № 81/20.01.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който не е признато правото на данъчен кредит на "Дексим-М" ЕООД в размер на 8 875,68 лв., по фактура издадена от "Глобалкар" ЕООД с предмет автомобил марка "Тойота RAV 4" регистриран в КАТ като товарен с категория N1. В случая спорът между страните е дали процесният автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС или товарен, като това според съда е свързано с приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Този въпрос е останал спорен и е предмет на наведените касационни оплаквания. Съдът при обсъждане на доказателствата е приел, че от тях се установява, че автомобилът е товарен и като такъв е регистриран в КАТ, тъй като в сертификата от производителя е посочено, че той е категория N1, което го определя като товарен, а не лек автомобил. Съдът е обсъдил и чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в който се съдържа категоризацията на автомобилите, както и подзаконовата уредба - § 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 75/07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Правилно е заключението на съда, че процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория N1 са предназначени за превоз на товари, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории N1, N2 или N3, който е проектиран и конструиран изключително или главно за превоз на товари. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а по аргумент от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. Твърдението на касатора, че при решаване на спора съдът се е позовал единствено на определената по документи категория на автомобила N1, игнорирайки законовата разпоредба на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, е необосновано. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. След като е установено и обстойно обсъдено от съда, че още завеждането на автомобила като ДМА и използването му за икономическата дейност на дружеството, то правилен е изводът, че с РА незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Достигайки до него и отменяйки РА, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде посочено, че наведеното касационно възражение за приложимост на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, тъй като липсват основания затова. С последната е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. На следващо място правилно съдът се е позовал на решение на СЕС от 16.12.2012 г. по дело С-118/11. В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ. Със заприхождаване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството, която е с широк предмет на действие, съобразно търговската регистрация. В този смисъл е трайната практика на ВАС. Правилно съдът е обсъдил представените в хода на ревизията доказателства за експлоатацията на автомобила във връзка с икономическата дейност на ревизираното лице: заповеди за командировка ведно с придружаващи ги фактури и счетоводни записвания за движението на автомобила, както и доказателства за покупката на стоки от Гърция и Италия. Съдът е обсъдил коректно, че дейността на ревизираното лице е свързана с такива стоки и предвид цялостната установеност правилно е достигнал до извода, че процесният автомобил е използван за дейността на дружеството. В касационното производство се претендира присъждане на разноски от ответника по касация. Искането не следва да бъде уважено, тъй като същият не е представил доказателства за уговорени и направени разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,