Решение № 4537 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив и от "Вио - Комерс" ЕООД ЕИК 115633272 със седалище и адрес на управление в с. Бенковски, община Марица чрез процесуален представител адвокат Обретенова срещу решение 6393 от 16.07.2024 год. постановено по адм. дело 998/2023 год. на Административен съд Пловдив. С оспореното решение Административен съд Пловдив е отменил по оспорване на община Марица представлявана от кмета Д. Иванов чрез адв. Матеев, Решение ПВ-42-ПР/2023 год. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната средна на директора на РИОСВ Пловдив, изпратил е преписката на директора на РИОСВ Пловдив за ново произнасяне в едномесечен срок по искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с вх. ОВОС-3251-5/02.12.2022 год. от "Вио-Комерс" ЕООД при съобразяване на мотивите в съдебното решение и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. В касационната жалба на "Вио - Комерс" ЕООД се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната на съдебното решение и отхвърляне на подадената жалба срещу решението на директора на РИОСВ Пловдив. Претендира се присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът община Марица със седалище гр. Пловдив представлявана от кмета Д. Иванов чрез процесуален представител адв. Матеев в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева с включен ДДС, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е започнало с подаване на уведомление с вх. ОВОС-3251/01.11.2022 год. за инвестиционно предложение "Изграждане на площадка за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, метални опаковки и негодни за употреба батерии и акумулатори в ПИ с идентификатор 03839.37.34 находящ се с. Бенковски, община Марица с възложител "Вио-Комерс" ЕООД, към което са приложени документи. Уведомлението за инвестиционното предложение е изпратено на кмета на община Марица и е обявено по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (Наредбата за ОВОС, НУРИОВОС). С Писмо изх. ОВОС-32511/24.11.2022 год. от директора на РИОСВ Пловдив на възложителя е указано, че ИП попада в обхвата на т. 11, буква "д" (впоследствие в решението е посочена бука б ) от Приложение 2 от ЗООС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС като в хода на процедурата по ОВОС ще бъде извършена и преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на ИП върху предмета и целите на най-близката защитена зона от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000 - BG0002086 Оризища Цалапица . На 02.12.2022 год. възложителят е подал до директора на РИОСВ Пловдив искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на ИП вх. ОВОС-3251-5, ведно с информация по Приложение 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. Искането е изпратено за становище на директора на РЗИ Пловдив като в отговор е посочено, че отчитайки информацията в искането, местоположението на площадката и характера на инвестиционното предложение, РЗИ Пловдив счита, че при реализирането му здравен риск за населението е възможно да възникне при промяна в условията и обстоятелствата, отразени в съдържанието на предоставената информация и при неспазване на националното и европейско законодателство. По административната преписка е налично становище БР-019/2023 год. за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони изготвено на основание чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за ОС, според което, предвид местоположението, характера и мащаба на ИП, реализацията няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони. На основание чл. 6, ал. 9, т. 2 от НУРИОВОС за информацията по Приложение 2 е поставено съобщение на интернет страницата на община Марица и на информационно табло в кметство на с. Бенковски, в резултат на което са депозирани 3 (три) броя възражения срещу намерението за реализиране на инвестиционното предложение - от кмета на кметство с. Бенковски, от управителя на "ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС" ООД и от собственика на ПИ с идент. 03839.37.37. като в същите е посочено, че реализацията на обекта ще доведе до замърсяването на района. При тази фактическа обстановка е издадено оспореното пред първата съдебна инстанция Решение ПВ-42-ПР/2023 год. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ Пловдив за инвестиционно предложение: "Изграждане на площадка за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, метални опаковки и негодни за употреба батерии и акумулатори в ПИ с идентификатор 03839.37.34, находящ се с. Бенковски, община Марица, област Пловдив, с което е решил да не се извършва ОВОС за ИП, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания за видове, предмет на опазване в защитени зони. По искане на Община Марица по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключение. Изводите на вещото лице и дадените от него в открито съдебно заседание разяснения са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. За да уважи подадената пред него жалба и да отмени оспореното решение на директора на РИОСВ Пловдив първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в писмена форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещо факти и обстоятелства, които са останали неизяснени от административния орган, а са от съществено значение за преценката за извършване на ОВОС. Според административния съд актът е немотивиран, тъй като административният орган не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 93, ал. 4 от ЗООС, като тези непълноти в съдържанието му препятстват възможността за цялостна проверка по същество на законосъобразността му. За да достигне до тези изводи съдът е преценил, че в мотивите на оспореното решение не са обсъдени наличието на опасен отпадък с код 16 06 01* - оловни акумулаторни батерии и максималният капацитет за съхранение на НУБА на площадката, който е до 50 т. Също така съдът е съобразил заключението на вещото лице, съгласно което заявените в ИП количества отпадъци не съответстват на капацитета на обекта, в който се предвижда да бъдат приемани, съхранявани и/или обработвани, както и че дейността по сортиране ще се извършва ръчно на площадката, чийто капацитет и прогнозни количества на отпадъците водят до извода, че ако посочените в ИП количества действително бъдат приети, то няма място да бъдат съхранявани. Също така е установено, че в мотивите на решението не е посочено, че отпадъците ще се транспортират и как ще се извършва транспортирането им до и от площадката, обстоятелство което е от значение за определяне на типа и характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда по смисъла на чл. 93, ал. 4, т. 3 от ЗООС. Според съда директорът на РИОСВ Пловдив се е произнесъл при неизяснени характеристики на ИП по отношение на количеството на отпадъците и дейностите, които ще се извършват спрямо тях, не е преценена взаимовръзката и кумулирането с други съществуващи и/или одобрени ИП и не са съобразени обстоятелства във връзка с генерираните отпадъци, поради което волеизявлението на органа се явява направено в нарушение на чл. 93, ал. 4, т. 1, б. а", б и г от ЗООС. Видно от приетата по делото СТЕ отпадъците след обработването им ще генерират друга група отпадъци, което не е изследвано в мотивите на акта. Съдът е приел, че изводът, че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, не е подкрепен с факти и анализ на конкретните параметри - количество на приети, обработени и съхранявани отпадъци на площадката, начинът на обработка, съхранение и транспортиране на същите, вкл. и на произведените при преработката им други групи отпадъци. Върховният административен съд намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на подадената жалба, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. От касатора директор на РИОСВ Пловдив е наведено възражение, че при постановяване на решението органът действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което му е предоставена възможност за всеки конкретен случай да направи преценка дали да бъде извършена ОВОС. Разпоредбата на чл. 93 от ЗООС предоставя на компетентния административен орган в рамките на оперативната му самостоятелност, но съобразно административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, да прецени необходимостта от извършване на ОВОС за всяко попадащо в обхвата на разпоредбата инвестиционно предложение. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за ОВОС компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда, въз основа на представената от възложителя информация по чл. 6; критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС и получените становища, констатации или резултати от консултации, включително по чл. 6, ал. 8 - 10. Решението, с което се преценява необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, се основава на преценка съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. Органът следва стриктно да спазва регламентираните чл. 93, ал. 4 ЗООС правила и да формира изводите си в обхвата на преценка по всички посочени в разпоредбата критерии. При произнасянето на административния орган следва да бъде направена самостоятелна проверка и преценка на всички доказателства. Практиката на Върховния административен съд трайно приема, че тогава, когато действа в условията на оперативна самостоятелност, за органа е още по-наложително да изложи подробни мотиви, за да може съдът ефективно да упражни правомощието си по чл. 169 от АПК. Нормативноустановената възможност за преценка на органа трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В касационната жалба на директора на РИОСВ Пловдив са наведени доводи относно наличие на неточности в част от констатациите на вещото лице в изготвената от него допълнителна експертиза досежно посоченото количество отпадъци, които ще се приемат на площадката за третиране 173 000 тона/годишно (стр. 5 от експертизата), съответно наличието на разлики при посочените количества, които ще се получат след третиране на неопасни отпадъци (стр. 5 и стр. 14 от експертизата), както и на хипотетичност при изводите на експерта. На първо място, заключението е прието без възражения от страна на процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна, настоящи касатори, не е оспорено от същите и не е направено искане за назначаване на повторна експертиза като твърдения за некомпетентност на вещото лице и необоснованост са наведени едва пред настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3, изр. второ от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Оспорване на заключението пред касационната инстанция, в каквато насока са основните оплаквания в касационната жалба на директора на РИОСВ Пловдив е недопустимо. От друга страна въпреки посочените неточности направените от експерта констатации в изготвената допълнителна съдебна експертиза за общото количество неопасни отпадъци, които ще се приемат за третиране на площадката, общото количество отпадъци, които ще се получават след третиране на неопасни отпадъци и общото заявено количество отпадъци в размер на 258 000 тона/годишно кореспондират и се основават на данните, съдържащи се в решението на директора на РИОСВ Пловдив и в подаденото заявление. Както е пояснило вещото лице наличието на хипотетичност в част от негови изводи е с оглед обстоятелството, че в случая посочените в заявлението и решението количества отпадъци са прогнозни. Изложените в касационната жалба на "Вио - Комерс" ЕООД доводи относно обстоятелствата, че инвестиционното предложение не попада в Приложение 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС и в Приложение 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС, са неотносими към правилността на оспореното съдебно решение, доколкото е установено, че ИП попада в обхвата на т. 11, б. б от Приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, поради което подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, а не на задължително извършване на ОВОС или провеждане на процедура по издаване на комплексно разрешително. Решението, с което се преценява необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение, се основава на преценка, съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. За административния орган е налице задължение при постановяване и мотивиране на решението да извърши всеобхватна преценка, съобразно визираните в чл. 93, ал. 4 от ЗООС законови критерии. Изводите на административния орган за липса на отрицателно въздействие върху околната среда са направени при отсъствие на конкретни фактически съображения в мотивите на акта и са необосновани. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в решението си директорът на РИОСВ Пловдив в нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 4, т. 1, б. а , б и г и т. 3 от ЗООС не е обсъдил и не е изяснил съответствието на общото количество отпадъци, които ще бъдат третирани на площадката, включително генерираните при третирането други отпадъци, с капацитета на площадката, начина на транспортиране на отпадъците до и от площадката, взаимовръзката и кумулирането с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения. В мотивите на решението на директора на РИОСВ Пловдив не са обсъдени и анализирани конкретни данни за количествата отпадъци, които ще бъдат приети, третирани и съхранявани на площадката, както и относно генерираните отпадъци. Формираните в решението изводи по посочените критерии са общи и декларативни, без да е извършен анализ на конкретните характеристики на инвестиционното предложение, като административният орган не е изпълнил задължението си да мотивира в достатъчна степен постановеното от него решение. С оглед изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, в тежест на касаторите следва да бъдат поставени извършените от община Марица разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК възлизат на сума в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение