Решение № 2441 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2009 г.

Решение № 2441 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Спринк" ЕООД гр. Велико Търново, подадена срещу решение от 18.05.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, I състав, по адм. д. № 94/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил твърдяното от него устно споразумение с "Дунария" ООД, гр. Козлодуй. Касаторът счита, че е е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е привлечен и конституиран като страна арендаторът "Дунария" ООД. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - кметът на община Вълчедръм оспорва жалбата с писмено възражение, с което пледира за отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Оприна Иванова Иванова от с. Горни Цибър също оспорва касационната жалба като неоснователна с писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на жалбата, тъй като съдът е достигнал до правилен извод, че са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въпреки предоставената му възможност касаторът не е оборил констатациите на административния орган, обективирани в оспорената заповед. Представените от касатора в съдебната фаза договори за преарендуване освен, че нямат доказателствена стойност за делото са и неотносими за предмета на спора. Доказателства за предоставено право на ползване не са приложени от касатора и към касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 18.05.2009 г. е отхвърлена жалбата на "Спринк" ЕООД срещу заповед № 1591/18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. Производството пред Административен съд - Монтана по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е образувано по жалба на касатора срещу горепосочената заповед, която е издадена по молба на заинтересованата страна Оприна Иванова Иванова. С тази заповед жалбоподателят е отстранен на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ от имот № 184013 от 40.984 дка. по картата на възстановената собственост на с. Горни Цибър, тъй като го владеел без правно основание. Съдът е установил, че имотът е индивидуализиран по площ и граници и че Оприна Иванова Иванова е с доказано право на собственост върху него, поради което е била активно легитимирана да иска издаването на процесната заповед. Първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят се позовава на представени от него арендни договори, по които "Спринк" ЕООД не е страна, от което е извел верен и обоснован извод за липса на правно основание, на което жалбоподателят ползва имота, поради което законосъобразно е възстановено правото на собственика да владее имота си. Върховният административен съд споделя изводите на първостепенния съд относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на кмета, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Налице са безспорни доказателства по делото, че спорният имот е възстановен на заинтересованата страна, която не упражнява правото на ползване върху него, защото то се осъществява от жалбоподателя без правно основание. От съществено значение в случая е обстоятелството, че между възстановения собственик и жалбоподателя не е сключван какъвто и да е договор за предоставяне на ползуване. От всичко това следва, че е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при издаване заповедта на кмета, което означава, че основателно Административният съд - Монтана е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е съобразено с относимите за случая факти и обстоятелства и приложимата за тях правна норма. В касационната жалба е развита тезата, че правното основание, на което жалбоподателят ползва процесния имот е устно споразумение между него и "Дунария" ООД. По делото е безспорно установено, че молителката пред кмета на община Вълчедръм е сключила договор за аренда (без дата) с лицето Стефан Иванов Гунев, който е нотариално заверен на 16.07.2007 г. и последният е подписал договор за преаренда с "Дунария" ООД, гр. Козлодуй, който е регистриран в ОСЗ - Вълчедръм, съобразно приетия като доказателство талон за регистрация с дата 18.12.2008 г. Становището на жалбоподателя, че той обработва спорния земеделски имот по устна уговорка за замяна на имоти с "Дунария" ООД не може да обоснове правно основание за ползване на процесния имот, защото чрез устно споразумение не може да се установят арендни отношения, за които законодателят изисква нотариална заверка и регистриране в съответната ОСЗ. Следва да се има предвид правнорелевантният факт, че собственикът на земеделския имот не е страна в твърдяното споразумение, поради което то няма как да му се противопостави. Възражението на касатора, че е налице гражданскоправен спор между него и Оприна Иванова Иванова е неоснователно, защото той няма никакво правоотношение с това лице и за изземване на земеделски имот, който се ползва без правно основание е регламентиран в чл. 34 от ЗСПЗЗ специален ред с издаване на заповед от кмета на общината, който ред в случая правилно е приложен. Доколкото между касатора и "Дунария" ООД са осъществени някакви правоотношения, те следва да се уредят в съответствие с гражданското законодателство и възникналите спорове между тях ще се разрешат по реда на общия исков процес. По отношение твърдението на касационния жалбоподател за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неконституирането и непризоваването като заинтересована страна на "Дунария" ООД, настоящият съдебен състав намира също за неоснователно. Това е така, защото касаторът не разполага с процесуална възможност за се позовава на чужди права и да защитава права и интереси на други лица. Ако дружеството - преарендатор е считало, че са засегнати правата и интересите му, то е имало право да подаде касационна жалба в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК, но това не е направено от страна на "Дунария" ООД. Решаващият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, защото горепосоченото дружество не е адресат на процесната заповед и не е страна в административното правоотношение между кмета на община Вълчедръм и жалбоподателя. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение