Решение № 2687 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2015 г.

Решение № 2687 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Ц. против решение № 83 от 3.11.2015 г., постановено по адм. д. № 144/2015 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на [ЮЛ], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Т. Ц. Ц. против заповед № 206/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на [ЮЛ], с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че за длъжността, заемана от жалбоподателя са намалени бройките, предвидени да я изпълняват е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Т. Ц. заема длъжността "главен инспектор" в Регионална дирекция [ЮЛ] – [населено място] на изпълнителната агенция. С приложените по делото длъжностни и поименни разписания в сила от 14.05.2014 г. и от 15.05.2014 г. се установява, че за длъжността, заемана от служителя са предвидени 3 щатни бройки, с утвърждаване на длъжностното разписание от 15.05.2015 г. общо за регионалната дирекция бройките са намалени от 11 на 10, като е съкратена една от трите бройки за длъжността "главен инспектор", а всички бройки за длъжността "главен инспектор" са заети. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. В случая е налице реално намаление на щатните бройки предвидени за конкретната длъжност, като една от бройките за длъжността "главен инспектор" е съкратена. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е законосъобразен. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като не е извършен подбор между служителите, заемащи длъжността "главен инспектор", са неоснователни. В ЗДСл. не е налице задължение за органа по назначаването да извършва подбор, а доказателства, че същият утвърждава правила за подбор при съкращаване на държавните служители не са представени. Освен това за наличие на такива правила се твърди за първи път в касационната жалба, но доказателства за това в касационното производство не могат да бъдат събрани, предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в това производство. Неоснователни са доводите в касационната жалба за издаване на заповедта в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и 13 АПК, тъй като както бе посочено по-горе по делото не са ангажирани доказателства органът по назначаването да е одобрил правила за извършване на подбор при съкращаване на длъжности по отношение на държавните служители. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно разпределя и указва на страните доказателствената им тежест, проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 вр. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и стига до правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпреки представения амбулаторен лист и служебна бележка за заболяване на жалбоподателя, съдът не уважа молбата му и не отлага делото за друга дата, са неоснователни. Правилно съдът се позовава на нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза и прави законосъобразен извод, че не са налице законовите основания за отлагане на делото. Цитираната норма императивно разпорежда, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Удостоверение по образец не е представено, а в приложените амбулаторен лист и служебна бележка не е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред съда. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Т. Ц. Ц. да заплати на [ЮЛ] сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,