Решение № 6861 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2021 г.

Решение № 6861 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. против решение № 6873 от 1.12.2020 г., постановено по адм. дело № 14065/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на главния архитект на Столична община, обективиран в писмо изх. № САГ18-УТ00-228/30.10.2019 г., да издаде удостоверение за търпимост на строеж "Ограда", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1896.692, УПИ XXXV-362, кв. 8, м. "Цар Борис III" по плана на град София, район "Витоша". Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за издаване на удостоверение за търпимост да бъде отменен, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона и обосновани от доказателствата са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Описаният в отказа за издаване удостоверение за търпимост на главния архитект на Столична община строеж представлява ограда, изградена в ПИ с идентификатор 68134.1896.692, УПИ XXXV-362, кв. 8, собственост на жалбоподателката. Установено е също, че оградата попада частично в ПИ с идентификатор 68134.1896.847 – публична общинска собственост, предвидена за улица – тупик по действащия план, одобрен през 2001 година. Съгласно представените нотариално заверени декларации, включително и от касатора - собственик на ПИ 68134.1896.692, оградата е изградена в периода 1989-1990 година, без разрешение за строеж и строителни книжа. По делото липсват данни строежът да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срока по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. С оглед времето на извършване на строителството, първоинстанционният съд правилно приема, че преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст, за да е търпим и да не подлежи на премахване строежът следва да отговаря на няколко кумулативни условия, а именно: да е започнат в периода 08 април 1987 г. – 30 юни 1998 г., да не е бил узаконен до 30.03.2001 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива и да е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая законосъобразно е преценено, че изброените предпоставки не са изпълнени. Описаният по-горе строеж е изграден през периода 1989 – 1990 г. Същият е в противоречие с изискванията на чл. 46, ал. 1 ЗТСУ (отм.); , а също и на действащия чл. 48 ЗУТ, тъй като оградата не съвпада с регулационната граница на имота по действащия план, а навлиза в предвидената улица – тупик. Поради това правилно е преценено, че строежът е недопустим, както по действащите към момента на изграждането му правила и нормативи по устройство на територията, така и по сега действащите такива. Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. (Твърдения и доказателства за обратното не са представени). Следователно, както административният съд правилно приема, строежът не е търпим и постановеният от главния архитект отказ за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен. Възражението на касационната жалбоподателка, че строежът е изграден преди 1982 г. и свързания с това довод за необоснованост на съдебния акт, са неоснователни. Заключението на административният съд, че оградата е изградена през периода 1989 г. -1990 г. се обосновава от представените по делото декларации в този смисъл, включително от жалбоподателката М., която при подаване на заявлението за издаване на удостоверение за търпимост изрично декларира посочения период като такъв на извършване на строителството. В този смисъл е и тезата на процесуалния представител на жалбоподателката адв. С., поддържана в съдебно заседание (протокол от 2.03.2020 г.). Съображенията на вещото лице по изслушаната съдебно–техническа експертиза за изграждане на оградата преди 1982 г. са обсъдени подробно от съдебния състав заедно с останалите писмени доказателства (скици, декларации, твърдения на жалбаподателката, протокол за определяне на строителна линия и ниво от 10.08.1989 година и разрешение за строеж № 243/3.07.1989 година за изграждането на два броя гаражи в имота, с които съгласно твърденията на жалбоподателката в писмената защита, оградата е конструктивно свързана), като правилно е прието, че в тази част заключението се опровергава от останалите доказателства и не може да бъде кредитирано. Ето защо настоящата инстанция приема, че изводите на административния съд за периода на извършване на строителството се обосновават от събраните доказателства, а доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Възражението, че изискването за деклариране пред одобряващите органи не се отнася за строежи с характеристиките на процесния, е неоснователно. Разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ въвежда условия за търпимост, които не зависят от вида и категорията на строежа. Освен това, както вече се посочи, изискванията, предвидени в текста са кумулативни и неизпълнението на всяко от условията е пречка строежът да се определи като търпим. В случая не са изпълнени и двете кумулативни предпоставки. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,