Решение № 9928 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2012 г.

Решение № 9928 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Костадинов Цвеев, от гр. Пещера, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 116/19.03.2012 г. по адм. д. № 967/2011 г. на Административен съд гр. Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-ЮЦР-Пловдив чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-553/18.08.2011 г., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ Х-187, кв. 8 по плана на гр. Пещера като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изграден след 1999 г., като включва направата на нови конструктивни елементи и представлява превръщането на балкон в тераса. В този смисъл ирелевантно е дали изграденото е описано като пристройка или не, тъй като по същността си е строеж, описан детайлно в обстоятелствената част на обжалваната заповед. За строежа не са издадени строителни книжа. Липсата на строителни книжа е основание за административния орган да квалифицира строежа като незаконен, която му характеристика е годна да предизвика правната последица премахване. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че липсата на съобщаване на заповедта на съпруга на адресата на заповедта, не е съществено нарушение на процесуални норми, е законосъобразен. Обстоятелствата по съобщаването на заповедта имат отношение само към момента на упражняване на процесуалното правомощие обжалване, каквото съпругата има самостоятелно и отделно по отношение на незаконен строеж, съпружеска имуществена общност. С оглед пък времето на построяването и липсата на данни строежът да е деклариран пред одобряващите органи в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, изграденото не може да се квалифицира като търпим строеж. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение