Решение № 12633 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Стара Загора подадена чрез процесуалния представител Д.Микова, срещу решение 1947 от 10.06.2024г., постановено по адм. дело 326/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът М. Инвестмент ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], [адрес] представлявано от управителя С. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. А. Стоянов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол в срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е недопустимо в едната си част. С обжалваното решение 1947 от 10.06.2024г., постановено по адм. дело 326/2024г. Административен съд Стара Загора е отменил заповед 10-00-695 от 03.04.2024г. на Кмета на Община Стара Загора като незаконосъобразна и с втори диспозитив е осъдил Община Стара Загора да заплати на М. Инвестмънт ЕООД сумата от 1050лв за направени разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Съдът след извършен анализ на правните основания посочени в административния акт и на клаузите в подписаните договори е достигнал до извода, че от тях не се следва като пряка последица прекратяване на договорите за наем на имотите, представляващи земеделска земя. Съдът е приел за безспорно, че представеното в тръжната процедура пълномощно не включва правомощие за упълномощеното лице да сключва договори от и за сметка на дружеството, поради което е счел, че договор, подписан от лице действало като представител, без да има представителна власт е унищожаем по смисъла на чл. 27 от ЗЗД и същия е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици съгласно Тълкувателно решение 5/2014 на ВКС. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42 ЗЗД. В случай, че не бъде потвърдено, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Съдът в заключение е посочил, че тези въпроси имат облигационен характер и следва да се преценяват по гражданскоправен ред, а от изложеното следва да се приеме, че е налице липса на правна и договорна възможност за такова прекратяване на договорите за наем. На следващо място съдът е достигнал до извода, че след като нормативно не е предвиден специален ред за прекратяване на договорите, приложение намира процедурата по АПК. В случая е установено, че за образуваното производство на дружеството в качеството му на заинтересовано лице не е изпратено уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК. Това нарушение е съществено, тъй като същото се отразило върху съдържанието на административния акт, тъй като след издаването й е последвало потвърждаване по реда на чл. 42, ал.2 ЗЗД от страна на управителя на дружеството, обективирано в уведомително писмо потвърждение рег. 10-02-4286 от 15.04.2024 г. Въз основа на гореустановеното съдът е приел, че заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. На последно място е посочено, че същата не инкорпорира заповед за изземване, за която също се иска отмяна, а с оглед насроченото принудително освобождаване на имота е прието, че е налице допуснато от органа предварително изпълнение. Така постановеното решение в което административния съд се е произнесъл по отношение на т.1 от заповед 10-00-695 от 03.04.2024г. на кмета на Община Стара Загора, с която се прекратяват договорите за наем на земеделска земя общинска собственост, следва да се приеме за недопустимо. В настоящия случай оспореният административен акт се състои от две части: първата част се отнася до прекратяване на изрично изброени договори за наем, по изложени мотиви, както и разпореждане за възстановяване на внесени от дружеството депозити, а втората част от акт е с правно основание чл. 65 от ЗОС. Първата част от заповедта по своя правен характер не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Това е така защото договорите за наем са сключени на основание чл. 24а, ал.5 от ЗСПЗЗ след проведен публичен търг с явно наддаване, съгласно утвърдените от кмета правила. В същите надлежно е описано пълномощното представено от представител на дружеството. Видно от представеното пълномощно не се съдържа изричен текст, в който да се съдържа описание на имотите, както и да е предоставено правото да се подпише договор за наем, което действително е в нарушение с разпоредбата на чл.4а, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Но тези обстоятелства следва да се преценяват не по реда на АПК, а съгласно правилата на ЗЗД от общия граждански съд. Като е разгледал тази част от заповедта, без да са налице характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съдът е допуснал нарушение на чл. 159, т. 1 АПК като не е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото в тази част. Просторните доводите относно прекратяването на договорите за наем, касаят гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен в административното производство, като компетентен да се произнесе по него е общия граждански съд. В останалата част, която е допустима, решението е правилно, макар с корекция в мотивната част на съдебния акт. Със заповед 10-00-695 от 03.04.2024г. на кмета на Община Стара Загора е насрочено принудително освобождаване по реда на чл. 65 от ЗОС. Касационната инстанция споделя мотивите от обжалваното решение, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство има императивен характер. Неуведомяването е съществено нарушение, когато се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед, в частта, в която е разпоредено изземване по реда на чл. 65 от ЗОС. В случая ако административният орган е бил събрал доказателства в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на постановеното в заповедта. На следващо място съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Материалната законосъобразност на заповедта предполага кумулативното наличие на три предпоставки - имот, представляващ общинска собственост; лице, което го владее или държи и липса на правно основание за това. Въз основа на установената фактическа обстановка следва да се направи извода, че последната от предпоставките - а именно имотът да се държи без основание, не е налице. Този извод се обосновава от обстоятелството, че са подписани договори за наем, които не са прекратени, тъй като заповедта за прекратяване на наемните правоотношения не е влязла в сила. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. От доказателствата по делото се установява, че е имотите са общинска собственост, но същите към момента на издаване на заповедта са се ползвали от М. Инвестмент ЕООД на валидно правно основание - наемно правоотношение, което не е прекратено с влязъл в сила акт. Поради това следва да се приеме, че към датата на издаване на заповедта не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед. Следователно оспорената заповедта в частта, в която е разпоредено изземване на имотите е незаконосъобразна и правилно е отменена в тази част. Предвид изложените съображения постановеният от първостепенния съд резултат, съобразно който оспореният акт е отменен, е правилен. С оглед частичната основателност на касационната жалба, настоящият състав не присъжда разноски на страната за това съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение