Решение № 8931 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Нова Смарт“ ЕООД, ЕИК 200533751, чрез адв. М. Колев за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила Решение № 1533 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11862/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, с което е отменено Решение № 1940 от 14.06.2024 г., постановено по адм. дело № 942/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград. С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е отменил първоинстанционното решение, като е отхвърлил жалбата на „Нова смарт“ ЕООД против решение №01/312/00031/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. №02-0400/801#38 от 19.07.2023г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция и е осъдил дружеството да заплати на ДФЗ понесените разноски по делото. В искането си „Нова Смарт“ ЕООД твърди, че е било лишено от възможността да участва в адм. дело № 11862/2024 г. на ВАС, като не е било надлежно представлявано в касационното производство, включително и в откритото съдебно заседание на 27.01.2025г., поради това, че към датата на заседанието адв. Асланян не е разполагал с правомощието да представлява дружеството по делото. Твърди се, че към момента на приключване на съдебното производство по адм. д. № 11862/2024 г. по описа на ВАС адв. Асланян вече е бил с оттеглени пълномощия и не е разполагал с валидна представителна власт по отношение на „Нова Смарт“ ЕООД, включително към датата на проведеното открито съдебно заседание на 27.01.2025 г. Посочва се още, че през цялото касационно производство призовките, съобщенията и книжата по делото са били връчвани на адв. Асланян, без законният представител на дружеството – г-жа К., да бъде лично уведомявана за насрочените съдебни заседания и извършваните процесуални действия. Според изложеното това е довело до фактическо лишаване на дружеството от участие в касационното производство, тъй като същото не е било надлежно представлявано и не е имало реална възможност да упражни процесуалните си права, да организира защитата си и да защити своите законни интереси пред касационната инстанция. Към искането е приложено уведомление за оттегляне на пълномощно от „Нова Смарт“ ЕООД до адв. Асланян, получено и подписано от адвоката с дата 14.01.2025 г. Предвид изложеното искателят счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС по адм.д. № 11862/2024 г. Прави искане същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането и моли същото да бъде отхвърлено. Счита, че не се установява по делото, че представляващата дружеството - Ц. К. е лишена от право на участие в съдебното производство пред касационния съд. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна на соченото правно основание – чл. 239, т. 5 АПК, се явява основателно по следните причини: Производството пред ВАС, тричленен състав, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по касационна жалба на изпълителния директор на ДФЗ, подадена чрез юрисконсулт А. Иванова, срещу Решение № 1940 от 14.06.2024 г., постановено по адм. дело № 942/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград. С отговора на касационната жалба е представено пълномощно, с което адвокат Асланян е упълномощен да представлява „Нова Смарт“ ЕООД пред Върховен административен съд, като изготви и подаде отговор на подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ касационна жалба срещу Решение №1940 от 14.06.2024 година, постановено по адм. дело № 942 по описа на Административен съд Благоевград за 2023 година, както и да изготви и подаде насрещна касационна жалба срещу посоченото решение, с права да извършва процесуално представителство по образуваното дело пред ВАС. Откритото съдебно заседание по делото пред ВАС е било насрочено за 27.01.2025 г. от 14:00 ч., за която дата и час на 07.01.2025г. „Нова Смарт“ ЕООД е било редовно призовано чрез адв. Димитрова, колега – адвокат на посочения в отговора на касационната жалба адрес за кореспонденция. В проведеното на 27.01.2025г. открито съдебно заседание, съставът на ВАС е констатирал, че страните са редовно призовани, докладвал е касационната жалба и писменото становище на касатора, както и постъпилия на 04.09.2024 г. писмен отговор на касационната жалба, подаден от „Нова Смарт" ЕООД, чрез пълномощник адвокат Асланян, дал е ход на делото, счел е, че то е изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание. Видно от протокола от ОСЗ, по време на заседанието адв. Асланян е изложил подробно становище по съществото на спора, в подкрепа на интересите на представляваното от него дружество, като е поискал оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски. На заседанието е бил представен и списък с разноски, ведно с договор за правна помощ от 03.01.2025 г. Видно от договора, той е сключен за процесуално представителство на „Нова Смарт“ ЕООД пред Върховен административен съд по административно дело № 11862/2024 г. по описа на съда. На 18.02.2025г. е постановено Решение №1533 по адм. дело № 11862/2024 г., чиято отмяна се иска в настоящето производство. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Въз основа на установените факти настоящият Петчленен състав на ВАС счита, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на Решение № 1533 от 18.02.2025 г. по адм. дело № 11862/2024 г. на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, а съобразно чл. 26, ал. 1 от същия закон клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. Според чл. 41 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), пълномощието се прекратява с оттеглянето му. В подобна хипотеза са налице специфични правила за гражданското и наказателно съдопроизводство, които уреждат в конкретика процесуалните действия които следва да бъдат изпълнени от всеки от участниците в производството, за да бъдат защитени основните права на пълноправно участие на всяка страна – участник в делото, във всеки етап от неговото развитие. В тази връзка, макар в АПК да е налична една единствена разпоредба, която за неуредените в дял трети въпроси да препраща към ГПК, от съществено значение за приложението на процесуалните норми е въпросът за характера на производството, което се развива пред съдебните инстанции. В тази връзка и доколкото спорният въпрос в разглежданата материя касае правото на Европейския съюз, безспорно приложими са указанията за характера на производството, които съдът е дал в своите съдебни актове. В тази връзка Съдът намира за необходимо да препрати към Решение на СЕС (първи състав) от 3 юли 2025 година по дело № С-733/23 и по-конкретно към неговите точки 33 и 34, според които що се отнася до преценката на наказателния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, …… следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият се отнася до самото естество на нарушението, а третият е във връзка със степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C-97/21, EU:C:2023:371, т. 38 и цитираната съдебна практика). Според цитираната съдебна практика, за наказателни следва да се считат не само процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, посочени в релевираната по–горе т. 33 от цитираното решение, че са с наказателен характер. Според посоченото Решение на СЕС „този характер може да произтича от самото естество на въпросното нарушение и от степента на тежест на санкциите, до които то може да доведе (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C-97/21, EU:C:2023:37141, т. 41 и цитираната съдебна практика)“. В конкретния случай практически се сочи нарушение на реда за правилното и законосъобразно разходване на средства от фондовете на Европейския съюз, което говори в достатъчна степен за сериозността на сочените като допуснати нарушения. По-натам, според указанията на СЕС касателно естеството на нарушението, се предполага проверка дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел, без преследването от нея и на превантивна цел да може само по себе си да я лиши от квалификацията ѝ като наказателноправна санкция. Това обстоятелство в конкретния случай също е налично, тъй като макар на пръв поглед да са налице индикации за компенсаторен характер на обжалваната имуществена санкция, целяща възстановяване на незаконосъобразно разходвани средства на ЕС, то в случаи като процесния, когато размерът на реално установените финансови последици на нарушението не може да се установи, няма как да се приеме, че се касае за компенсаторен или единствено компенсаторен характер на финансовите корекции. Методът на определяне на техният размер е „пропорционален“, като съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, вр. ал.1 от Наредба № 29 от 11 Август 2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Това са критерии, които сами по себе си не могат да установят пряко финансовите последици на нарушението, а преценяват целия му ефект, т.е. излизат извън възстановителната роля и практически пресъздават критериите за налагане на санкции, вместо да търсят единствено и само компенсация. Следователно се касае и за санкционен ефект, т.е. за наказателно производство в широк смисъл. В подкрепа на това разбиране е и разбирането за третия критерий, посочен от ЕСПЧ и СЕС, а именно степента на тежест на разглежданите в главното производство мерки. В конкретния случай се налага изводът, че наименованието на санкцията – „финансова корекция“ сам по себе си не може да изключи наказателния характер на същата. Смисълът на финансовата корекция е да възстанови неправомерно ползвани средства от бюджета на ЕС. В тази връзка корекцията винаги следва да бъде съразмерна на причинената вреда. Излизането извън този обхват и надхвърлянето или неиндивидуализирането на конкретния й размер, според настоящия съдебен състав винаги следва да се възприема и като санкционна по естеството си мярка, което от своя страна променя и характера на провежданото производство, в който случай приложими за неуредените в АПК процесуални въпроси са правилата на НПК, а не тези на ГПК. Т.е. приложима в случая е разпоредбата на чл.96, ал.1 НПК. Според същата, страната може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1 - 3 и 6 НПК, но в тази хипотеза е налице процесуално задължение да й бъдат разяснени последиците от отказа от защитник. Разяснението, както и причините, посочени от самата страна, поради които се отказва от защитник, се отразяват в протокола за съответното процесуално действие или в отделен протокол. При оттегляне на отказа от защитник налице е предвидена процесуална възможност за незабавно упражняване на правата по чл. 55 НПК. Тази разпоредба не е спазена в проведеното производство, както и не е спазена разпоредбата на чл.180 НПК. Според предвиденото в същата, призовките се връчват лично. Връчването на призовка на защитника не замества призоваването на подлежащия на санкция. Само по изключение, при предпоставките на чл. 180, ал. 3 НПК, призовката предназначена за страната може да бъде връчена на защитника, ако той се съгласи да я приеме и естествено ако притежава все още това процесуално качество. Видно от представените по делото доказателства самата страна не е била търсена, нито е било направено отграничение на призоваването и от това на нейния защитник. Хипотезата е ясна и произхожда от разпоредбата на чл.253 НПК, която урежда като самостоятелни страни в производството както подведения под отговорност, така и неговия защитник. Правото на участие на страната в производството в този случай е било нарушено, поради което същата е била възпрепятствана от участие в съдебното производство, а това навежда съдебния състав на извод за наличие на предпоставките на чл. 239, т.5 АПК. Доколкото страната е оттеглила пълномощията си от адв. Асланян, тя не е била нито надлежно призована, нито надлежно представлявана и не е могла да вземе участие чрез законния си представител, каквито оплаквания са изложени в молбата за отмяна на посоченото решение. Практически по този начин нарушена се явява и разпоредбите на чл. 28 и чл.37 ГПК, според които страната има право да извърши съдопроизводствените действия лично или чрез надлежноупълномощен представител. В съдебното заседание, проведено на 27.01.2025г. "Нова смарт" ЕООД не е била надлежно представлявана чрез управителя си или чрез друго упълномощено лице. В смисъла на последно изложените аргументи са Решение №14222/27.11.2014г. по адм.д. №12187/2014г.; Решение №6514/17.06.2025г. по адм.д. №1724/2025г.; Решение №10389/31.10.2023г. по адм.д. №6631/2023г. и др. Посочените по - горе обстоятелства обуславят извод, че е налице фактическият състав по чл. 239, т. 5, предложение първо и второ АПК за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен административен съд, тричленен състав, четвърто отделение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,