Решение № 14479 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2016 г.

Решение № 14479 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Е. М. М., Кмет на О. А., срещу Решение с № 1494/5.07.2016 г. по адм. дело № 860 от 2015 г. по описа на Административен съд - В.. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпитаните по делото свидетели били заинтересовани от неговия изход, а съдът не взел предвид и други релевантни за производството факти и обстоятелства свързани с промяна на състоянието на ищцата, различни от твърдяните в първоначалната искова молба. Т. К. счита, че жалбата срещу атакуваното решение на Варненския административен съд е неоснователна. Излага доводи по същество и моли оспореното решение да бъде изцяло потвърдено. Депозирана е и жалба от Т. К. срещу Определение № 2126/12.08.2016 г. по същото дело, с което е допълнено Решене № 1494/5.07.2016 г., с което ищцата е осъдена да заплати на О. А. сумата 380 лв., представляващи направени по делото разноски. С писмено становище Кметът на О. А. твърди, че жалбата срещу определението е неоснователна. Излага доводи по същество. Постъпила е и частна жалба от К. срещу Определение № 2217/29.08.2016 г. по дело № 860/2015 г. на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил молбата й за изменение на Решение № 1494/5.07.2016 г. в частта за разноските. Счита, че присъдените в нейна полза разноски следва да бъдат присъдени в максималния претендиран размер и съдът неправилно, при липса на сезиране чрез възражение за прекомерност е намалил същите. Постъпило е възражение срещу тази жалба от страна на представляващ О. А., в която се твърди, че съдът правилно е отхвърлил искането на Каратодорова за коригиране на решението в частта относно разноските свързано с увеличаването им до претендирания първоначално размер. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата срещу Решение № 1494/5.07.2016 г. за допустима и неоснователна. Твърди, че не са налице отменителни касационни основания. Взема становище, че съдът правилно е уважил частично направените от ищцата в първоначалното производство разноски съобразно уважената част от иска. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Т. Й. К. от с. А. срещу О. А., област В., за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с нанесени неимуществени вреди изразяващи се в уронване на доброто й име и престиж, чувство за унижение, безпомощност, стрес, безпокойство и др. за времето от 16.01.2012 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на претендираната сума. След събиране и проверка на доказателствата, изискани и представени от страните в първоинстанционното производство, съдът е приел за установено, че с Решение № 535/10.03.2014 г. по адм. дело № 3955/2013 г. на Административен съд - В. потвърдено с Решение № 677/21.01.2015 г. /описано неправилно в Решението на съда като № 67721/21.01.2015 г./ по адм. дело № 5114 от 2014 г. по описа на ВАС е отменена Заповед № 39/16.01.2012 г. на Кмета на община А., с която на ищцата, заемала длъжност "секретар" при община А., държавен служител с III ранг "младши" е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение". Със същото решение на първоинстанционния съд са отменени и заповед с № 52/12.01.2012 г. на Кмета на община А., изменена със Заповед № 1352/25.11.2013 г. на Кмета на общината и Заповед на същия административен орган с № 52А/16.01.2012 г., изменена със Заповед № 1352/25.11.2013 г. в хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-психологична експертиза, според която ищцата е преживяла значим стрес от факта на дисциплинарното уволнение, като е преживяла фаза на тревога непосредствено след налагане на дисциплинарното наказание. В резултат на тази тревожност са се появили симптоми на дистрес, изразяващ се в кошмарни сънища, двигателно неспокойствие и напрежение, главоболие, световъртеж и други. Лицето било със сринат социален статус. П. се чувство за непълноценност, ниско самочувствие, чувство за уронен авторитет пред съграждани, близки и познати. Според вещото лице вътрешният конфликт у лицето е подтискал личността й и я е карал да се кара малостойностна. Според вещото лице не са били установени неблагоприятни фактори в социалния живот на Каратодорова извън обвиненията в заповедта за уволнение, които да са нанесли щети върху нейното психично състояние и емоционална стабилност. Вещото лице е отговорило, че при нормални обстоятелства при липса на стрес или напрежение лицето е способно да възприема адекватно и в рамките на средностатистическата норма случки, събития и факти от обкръжаващата я действителност. Съдът е изслушал и двама свидетели, чиито показания е възпроизвел в решението си. При преценка на така събраните пред него доказателства е формулирал извод за наличието на всяка една от изискуемите по закон предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника във воденото пред него производство, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, вредоносен резултата, т. е наличието на реална настъпила за ищцата вреда както и наличието на причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. При наличието на предвидените в закона предпоставки, съдът е приел, че Каратодорова следва да бъде обезщетени за претърпени от нея неимуществени вреди изразяващи се в уронване на доброто й име, престижа, създаване на чувство за унижение, безпомощност, липса на справедливост в личен и професионален план, стрес, безпокойство, повишена раздразнителност и изнервеност в размер на 6000 лв., като е конкретизирал, че обезщетението е за търпени вреди през периода 16.01.2012 г. До датата на предявяване на иск - 20.03.2015 г. ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като е присъдил и направените по делото разноски в размер на 606 лв., съразмерно уважената част на иска. В останалата част до 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Жалбата срещу Решение № 1494/5.07.2016 г. е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване срещу акт подлежащ на оспорване и в сроковете визирани в чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани доказателства за наличието на промени в емоционалната сфера на Т. Й. К. след издаване на заповед, с която и е наложено наказание "дисциплинарно уволнение". Безспорно е, че промяната в емоционално отношение се изразявала в повишена тревожност, неспокойство, напрежение, в промени в личната й самооценка, както и в становището й за отношението на околните към нея. Това безспорно са реакции, които е допустимо и нормално да настъпят при коренна промяна в социалния и трудовия статус на лицето. Фактът на дисциплинарното уволнение сам по себе си е стресиращ и води до промяна в емоционалния статус на всяко едно лице попаднало в такава ситуация. Законодателят е предвидил възможност актът, с който се налага дисциплинарно наказание, в това число и "дисциплинарно уволнение" да бъде оспорен пред компетентната да го разгледа съдебна инстанция. Такива действия от ищцата в първоинстанционното производство са предприети и в резултат на същите незаконосъобразният акт на административния орган с № 36/16.01.2012 г., както и заповеди: № 52/12.01.2012 г. и № 52А/16.01.2012 г., изменени със Заповед № 1352/2511.2013 г. са отменени като незаконосъобразни. По този начин ищцата е постигнала целяните от нея в хода на производството по обжалване на заповедта правни последици. Настоящият състав счита, че не са налице настъпили за ищцата вреди, които да подлежат на обезщетявани по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да може настъпилия за Каратодорова негатив и промяна в поведението в резултат на издадената заповед за уволнение да се квалифицира като настъпила вреда, той следва да е по интензитет и въздействие превишаващ в значима за производството степен обичайния дискомфорт, който изпитва едно лице, по отношение на което са предприети мерки за прекратяване на трудово правоотношение или правоотношение свързано с държавна служба. Както беше описано по-горе всяко едно такова събитие, свързано с отстраняване от работа, безспорно е свързано с изживяването на душевен дискомфорт и емоционален стрес. П. от законодателя възможност за оспорване на незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностно лице, имащо правомощия по упражняване на контрол върху работата на държавен служите и санкционирането му в производство по налагане на наказание, е гаранция за възстановяване на правовия ред в конкретното правоотношение от една страна, а от друга гарантира защита на интересите на страната в това правоотношение. Предвидени са механизми и за финансово обезщетяване свързани с изплащане на определен брой трудови възнаграждения, които са призвани да компенсират и негативните последици от незаконосъобразния акт, които настъпват в имуществената сфера на лицето по отношение на което е издаден същия. В конкретния случай не се установява в резултат на издадената от кмета на О. А. и отменена от съда Заповед № 39 от 16.01.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", за К. да са настъпили вреди в повече от допустимите като нормална и очаквана негативна последица. От заключението на вещото лице се установява, че ищцата е в състояние да мобилизира своите психологични защити и притежава нормална възможност да се приспособява към настъпили промени и нови условия за живот, което напълно съответства на нейната типология, характер и ценностна система. Въпреки събраните в тази насока доказателства и подробното им описване в Решението, първоинстанционния съд е формулирал извод за основателност на исковата претенция в значителен размер. Този извод настоящия съдебен състав намира за неоснователен и неподкрепен от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. При подробния прочит на показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че тежки емоционални последици, изразяващи се в безсъние и главоболие са се забелязвали през първите няколко месеца след издаване на заповедта без да конкретизира продължителността на периода и интензитета на тези негативни преживявания. Данни в тази насока са изнесени от свидетелката Добрева. Според свидетелката Ангелова, Каратодорова е преживяла тежко обвинението за злоупотреба с бюджет за местни избори, изразяващо се в кражба на финансови средства, т. е. не факта на уволнението, а обвиненията в извършване на престъпление са повлияли на нейното психологическо състояние. Търсенето на компенсация за търпени от такова поведение на разследващи или имащи отношение към проверка и разследване органи вреди, не следва да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл настоящата инстанция намира, че не са събрани достатъчно доказателства за наличието на пряка и непосредствена връзка между обявения за незаконосъобразен административен акт и настъпилите за лицето неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея негативни психични преживявания и влошено здравословно състояние. След като не може да се приеме еднозначно и категорично, че влошаването на здравословното състояние на ищцата се дължи единствено и само на издадената по отношение на нея заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение, отменена по съответния ред, предявеният иск за репариране на претърпени в резултат на същата неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. След като въз основа на правилно установена по делото фактическа обстановка е достигнал до неправилен извод за основателност на предявения пред него иск за присъждане на неимуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд той е постановил необоснован, несъобразен със събраните по делото доказателства, а от там и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени в частта, с която е присъдено в полза на Т. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лева и направени от ищцата в производството пред първоинстанционния съд разноски в размер на 606 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила. Следва да се уважи жалбата на К. срещу Определение № 2126/12.08.2016 г., допълнено с определение № 2217 от 29.08.2016 г. по същото дело, с което е допълнено Решение № 1494/5.07.2016 г., с което ищцата е осъдена да заплати на О. А. сумата 380 лв., представляващи направени по делото разноски. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, трето отделение