Решение № 11941 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2014 г.

Решение № 11941 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Тончев Тончев, от гр. Габрово, подадена чрез пълномощниците му адвокат Катина Бончева и адвокат Гинка Черничерска, срещу Решение № 1364 от 5.03.2014 г. по адм. д. № 1535/2009 г. на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че са налице предпоставките за лечението му в друга държава-членка на Европейския съюз, заплащано от НЗОК. Счита, че дори и да е налице възможност за получаване на своевременно и идентично лечение в Република България, при съмнение относно неговата ефикасност, липсват основания за постановяване на отказ за разрешение за лечение в чужбина. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се и направените по делото разноски. Ответниците - Национална здравно-осигурителна каса и СОБАЛ "Академик Пашев" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Христо Тончев Тончев, от гр. Габрово срещу Решение № РД-15-7/28.01.2009 г. на директора на Националната здравноосигурителна каса, с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечението му в друга държава членка на Европейския съюз, заплащано от НЗОК. Последното е мотивирано с липса на предпоставките за издаване на предварително разрешение за лечение в Белгия /каквото е било искането/, тъй като, въпреки че то е сред обезщетенията, които се заплащат чрез системата на задължителното здравно осигуряване, лицето може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Република България, като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Христо Тончев е подал молба за издаване на разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз, заплащано от НОК, на 6.01.2009 г. с вх. № 19-05-4/6.01.2009 г., по реда на чл. 80а от Закона за здравното осигуряване. Но на Христо Тончев, като задължително здравно осигурено лице, е отказано издаването на формуляр Е 112 за предварително разрешение за лечение в друга държава членка на Европейския съюз, заплащано от НЗОК, на основание чл. 22, ал. 1, б. "в" от Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравно осигурена на друго основание. По делото са събрани писмени доказателства, като са изслушани и заключения на съдебно-медицински експертизи. От цитираната по-горе разпоредба от Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета, следв, че за да издаде предварително разрешение за лечение в друга държава-членка, следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1.) въпросното лечение да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, на чиято територия на пребивава съответното лице, а ако не е, когато чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и след основана на обективна и недискриминационни критерии проверка при отчитане на всички релевантни медицински факти и на наличните научни данни се установи, че този способ на лечение съответства на посочените в списъка типове лечение, и 2.) в държавата, на чиято територия пребивава осигуреното лице да не може своевременно да бъде предоставено алтернативно, еднакво по ефикасност лечение. В процесния случай, по отношение на Христо Тончев, първата предпоставка е безспорна, тъй като лечението, за което се иска разрешение се поема от НЗОК по клинична пътека № 140 "Хирургия на задния очен сегмент при заболявания на ретина, стъкловидно тяло и травми". Приложение № 17 към Националния Рамков Договор и Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК (ДВ, бр. 5/16.01.08 г.). Но не е налице втората предпоставка. Всички изслушани заключения на вещите лица са категорични, че исканото лечение от жалбоподателя в чужбина, същият е могъл да получи в рамките на обичайно необходимото време и в Република България. Съществувала е листа на чакащите в СОБАЛ, в която жалбоподателят Тончев е фигурирал, и чакането от прегледа до операцията отнема от един ден до една седмица по данни на оперативния екип. Експертите поясняват, че такава медицинска помощ може да бъде оказана в необходимия обем и в срок в рамките на обичайно необходимото за този случай време и у нас. Експертите от тройната експертиза-д-р Мишева, д-р Николова и д-р Демирева изрично са заявили, че в РБ е могло да се осъществи в необходимия обем и в срок адекватно лечение на жалбоподателя в рамките на обичайното необходимо за този случай време. Сочат, че обичайният времеви интервал в такъв случай у нас е около 7 - 14 дни, като при операцията в Белгия лицето е загубило времеви интервал от 1 г. и 7 месеца. В заключението на д-р Миревска отново е посочено, че срокът за чакане за лечение на диагнозата е от 1 ден до 7-8 дни. Експертите са пояснили също, че установяваните от тях промени в зрението, подобрения след операции през 2007 г. и през 2010 г. и съответно впоследствие отново влошаване, са в резултат на самото заболяване на Христо Тончев, като влошаването не е свързано с конкретен вид интервенция а със задълбочаване на самото болестно състояние и отражението от диабета. С оглед на така събраните доказателства законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в случая искането на жалбоподателя не може да бъде удовлетворено, тъй като не е изпълнена втората предпоставка. Издаденото от директора на НЗОК Решение № РД-15-7/28.01.2009 г. е съобразено изцяло с условията, заложени в чл. 22, § 1, 6. "в" и чл. 22, § 2 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1408/71, включително и с оглед неговото тълкуване, направено с решението си от 5.10.2010 г. по преюдициално дело № С-173/2009 г. на Съда на ЕС /голям състав/. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,