Решение № 6827 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2008 г.

Решение № 6827 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Юли Асенов Божилов, от София, против решение № 548/30.07.2008 година, постановено по адм. дело № 658/2008 година по описа на Административен съд - София-град. Иска отмяна на решението и постановяване на друго такова по същество, с което бъде отменен отказ на Областен управител на област - София да уважи искане за обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), тъй като наследодателят му - неговият баща - Асен Николов Божилов е бил репресиран като въдворен в ТВО - Белене. Ответната страна - Областен управител на област София, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира представените с административната преписка писмени доказателства направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РЛ-301/06.12.2007 г. на Областния управител на София-град, с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ . За да постанови решението си съдът е приел, Божилов не е представил доказателства нито пред административния орган, нито пред съда, че наследодателят му е бил незаконно репресиран на някое от лимитативно сочените в закона основания. Върховният административен съд, трето отделение, намира решението за правилно по следните съображения: Съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако по т. 1 са осъдени по наказателни дела. Лицата от тази категория, предвид чл. 2, ал. 1, т. 1 имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ако са осъдени по Закона за защита на народната власт , глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., военнонаказателните закони (Военнонаказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военнонаказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания и ако деянията им са амнистирани. Единственият факт, който е установен по делото е, че наследодателят Божилов, със Заповед № 22/1958 година на министъра на вътрешните работи, издадена на основание параграф единствен, б. "в" от Указ № 468/56 на Президиума на Народното събрание, с която е въдворен в ТВО - Белене, Свищовско, за срок от една година, като криминален престъпник. Тово обстоятелство обуславя изводът на съда за неприложимост на закона в конкретния спор. Така е, защото фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПГРРЛ включва и установяване на причините за въдворяването в трудововъзпитателното общежитие, като те по закон трябва да са свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. От доказателствата по делото това не се установява това обстоятелство. Не е оборена с допустими от закона доказателства сочената в заповедта от 1958 година причина, за въдворяването на Божилов като криминален престъпник. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е постановено правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, трето отделение