Решение № 309 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6687/2014 г.

Решение № 309 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6687/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. прокуратура - София срещу решение № 1322 от 25.06.14 г. по в. гр. дело № 851/14 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 10.01.14 г. по гр. дело № 950/13 г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав в частта, с която предявените от Д. Н. С. срещу П. на РБългария искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 3 500 лв до 10 000 лв и над 1085.57 лв до 3098.84 в и вместо това е осъдена П. на РБългария да заплати на Д. Н. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ още 6500 лв обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 пр. 1 и т. 3 вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан с присъда от 17.01.2008 г. на СРС, НК, 7 състав по нохд № 8043/06 г., съставляващи разликата над 3 500 лв до 10 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 22.01.13 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД още 2013 лв, съставляващи разликата над сумата 1085.57 лв до 3098.84 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Поддържа се, че решаващият съд неправилно е определил обезщетение за неимуществени вреди в значително по-висок размер, което е довело до нарушение на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване размера на обезщетението. Ответникът по жалбата Д. С. не заявява становище. С определение № 538 от 21.04.2015 г. на настоящия състав на IV-то г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 3 от 13.02.12 г. по гр. дело № 637/11 г. на ВКС, III г. о., решение № 59 от 15.03.12 г. по гр. дело № 434/11 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др., Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - в т. ч. ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11, държавата отговора за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 пр. 1 ЗОДОВ/изм./ - по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2 НК, приключило с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди. Изложени са съображения, че в периода на наказателното преследване, продължило около 4 години, при наложена мярка за неотклонение"задържане под стража"за период от почти 1 г., същият е претърпял стрес и негативни емоции във връзка с опасността да бъде осъден и престоя му в ареста. Същевременно е взето предвид, че ищецът е бил многократно осъждан /5 пъти преди влизане в сила на оправдателната присъда по нохд № 8043/06 г. на СРС/и задържан/4 пъти по друго обвинение/и е направен извод, че от свидетелските показания не се установява при условията на пълно и главно доказване, че отрицателното отношение към него на близки и познати и изолирането му в обществото се дължи единствено и само на процесното незаконно обвинение и задържане. Като е обсъдил изложените обстоятелства въззивният съд е счел, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 3 500 лв е занижено и сумата от 10 000 лв справедливо ще обезщети действителния обем на търпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и провери правилността на решението на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за възмездяване вредите на ищеца - претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 5 000 лв. Този размер е съобразен с обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът се ползва с добро име в обществото и че именно това обвинение го е злепоставило пред близки и познати с оглед предишните многократни задържания и осъждания. Различен е интензитетът на негативните преживявания на лице, срещу което преди процесното не е водено наказателно преследване и на лице, което е осъждано. Задържанията и осъжданията по други обвинения затруднява и разграничаването на претърпяните неимуществени вреди по това производство и предходните. Въззивният съд съдът не е дал правилна преценка на тези обстоятелства. Безспорно е обаче, че предизвиканото наказателно производство, статута на обвиняем и подсъдим, продължителността на периода, през който му е била наложена мярка за неотклонение"задържане под стража"- почти една година и продължителността на наказателното производство - около 4 години, са се отразили негативно върху психиката му, което налага извод, че сумата от 5 000 лв справедливо ще репарира вредите от неимуществен характер. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 лв до 10 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 5 000 лв като неоснователен да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта, с която неправилно е присъдена като глобална сума лихвата за забава в размер на 3098.84 лв, тъй като вземането произтича от непозволено увреждане и следва да се присъди с начална дата от влизане в сила на оправдателната присъда - 2.02.08 г. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.