Решение № 87 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3153/2011 г.

Решение № 87 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3153/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 168 от 30.09.2011 г., постановено по ВНОХД № 451/2011 г. от окръжен съд-Пазарджик, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият С. П. Ж. от Септември, в момента в затвора Пазарджик, като не взема участие в производството пред касационната инстанция, чрез процесуалния си представител адв. Р. С. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното: С присъда № 157 от 23.06.2011 г. по НОХД № 917/2011 г. на районен съд-Пазарджик подсъдимите С. П. Ж. от Септември и Х. Н. Б. от [населено място], област Пазарджик са признати за виновни в извършването на 06/07.01.2011 г. в Септември, в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство и МПС, на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК им е наложено наказание от по 10 месеца лишаване от свобода на всеки един от тях, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното им задържане. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени на осъдения Ж. по НОХД № 203/2009 г. и по НОХД № 2260/2008 г., двете на районен съд-Пазарджик, като му е наложено общо най-тежко наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да бъде изтърпяно отделно от наказанието по горната присъда, при първоначален строг режим в затвор. Уважен е предявеният граждански иск от пострадалото ТПК "Първи май"-Септември, на което осъдените следва да заплатят 1 440 лева причинени му имуществени вреди от престъплението, със законната лихва от датата на кражбата. Разпоредено е с веществените доказателства, а впоследствие - и по приложението на чл. 53 от НК. Присъдата е била обжалвана от двамата подсъдими с оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания, но с въззивното решение същата е потвърдена изцяло и като необжалваемо по касационен ред е влязло в законна сила на 30.09.2011 г. С искането на Главния прокурор от 23.11.2011 г. присъдата и потвърждаващото я решение се атакуват частично заради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон при извършеното частично групиране на наказания по предишни осъждания на осъдения Ж. с искане за отмяната на последното в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане, но от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, направено е съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска облекчаване положението на осъдения, като краен резултат при правилно групиране на визирането в искането осъждания на С. Ж.. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: При множеството осъждания на С. П. Ж. (общо 11 с присъди и споразумения), първоинстанционният съд е извършил групиране на наказанията по две от последните три, определяйки общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което е задействал за изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, а наказанието от 10 месеца лишаване от свобода по последната присъда е постановил да бъде изтърпяно отделно, като рецидив. Всъщност, съдът не е изкоментирал доколко осъждането му по НОХД № 2260/2008 г. на РС-Пазарджик, с данни за осъществяване на деянията в периода от 21.10 до 23.10.1997 г., не са в съвкупност с други негови деяния, предмет на осъжданията му в периода 2000-2003 г., за които обаче не е имало пълни данни в приложената към досъдебното производство справка за съдимост (не са посочени датите на осъществяване на деянията). Това е налагало да се изискат преписи от съответните съдебни актове и едва тогава групиране на наказанията, както претендира и главният прокурор, предлагайки виждането си за най-благоприятното такова, което би довело до намаляване на търпимите от осъдения наказания лишаване от свобода с 2 месеца. Този пропуск на районния съд не е забелязан от въззивния, който твърде лаконично е коментирал правилността (вкл. законосъобразността) на жалената от двамата осъдени присъда и я е потвърдил изцяло. Това налага отмяна на решението му и връщане на делото на този съд за ново разглеждане от друг негов състав за правилното прилагане на закона, съобразно и ТР № 3 от 16.11.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, като се съобрази и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. ВКС счита за необходимо да напомни, че и в производството по глава 33 от НПК, когато първоинстанционната присъда е влязла в законна сила след въззивен контрол по инициатива на някоя от страните по делото, на проверка подлежи въззивният съдебен акт, съответно констатираният от касационната инстанция при този извънреден способ за проверката й пропуск в приложението на закона следва да бъде отстранен от втората инстанция, след като е бил отстраним от нея съобразно правомощията й по чл. 334 от НПК. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение