Решение № 4405 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2020 г.

Решение № 4405 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – София, против Решение № 266/28.07.2020 г., постановено по адм. дело № 323/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018 г., издаден от К. М. на длъжност Началник на Сектор, възложил ревизията, и Б. С. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 193/01.02.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 670 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от съображения в нея се извеждат касационните основания неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касатора са необосновани мотивите на Административен съд – Перник, че представените по делото доказателства установяват наличието на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по всяка една от спорните фактури. Доводите за това са, че приемо-предавателните протоколи не съдържат място на предаване на стоките, информация за лицата които са присъствали, липсват индивидуализиращи стоките белези; вещото лице не е сторило проверка на място в счетоводствата на доставчиците, поради което не може да се приеме че е установено притежанието на стоки от рода на процесните, с които да се разпоредят в полза на "Кинс 1" ЕООД; необоснован е изводът на съда, че ремонтите на притежаваните от дружеството МПС са извършени от служителите на "Кинс 1" ЕООД, вкл. и при липсата на авторемонтна база за тази цел; ревизираното лице нееднократно е упражнило правото си на данъчен кредит във връзка с доставката на едни и същи стоки, без доказателства за необходимостта от честата подмята, а същевременно е ползвало услугите и на "Скания България" ЕООД и "Витоша Кар сервиз България" ЕООД по повод ремонта на притежаваните от него МПС; доставчиците не са отчели по ЕКАФП извършените плащания. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, които се поддържат в пледоарията по съществото на спора от процесуалния му представител, юрк. Г. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло, включително в частта му за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и сторените разноски във връзка със заплатената държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – "Кинс 1" ЕООД, в пледоарията по съществото на спора на адв. Б., оспорва касационната жалба. Искането е да бъде оставено в сила решението на административния съд. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Перник е бил РА № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018 г., издаден от К. М. на длъжност Началник на Сектор, възложил ревизията, и Б. С. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 193/01.02.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – София. С него на ревизираното дружество "Кинс 1" ЕООД са вменени публични задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 63 422, 10 лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС за конкретно индивидуализирани данъчни периоди, както следва:

1. За данъчни периоди от 01.08.2014 г. до 28.02.2015 г., по 9 броя фактури, издадени от "Гардън Комерс" ЕООД, в размер общо на 13 327, 80, както следва:

• Фактура 00000001/29.08.2014 г. с данъчна основа – 6 125 лв. и ДДС – 1 225 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-скоростна кутия.

• Фактура № 0000000129/30.09.2014 г. с данъчна основа – 6 800 лв. и ДДС – 1 360 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-главина, дюзи

• фактура № 0000000128/30.09.2014 г. с данъчна основа –7 480 лв. и ДДС – 1 496 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-скорости с ретардер;

• Фактура № 0000000137/17.10.2014 г. с данъчна основа – 7 525 лв. и ДДС – 1 505 лв. с предмет на доставка на резервни части за автомобил-заден мост комплект; дюзи

• Фактура № 0000000149/07.11.2014 г. с данъчна основа – 10 140 лв. и ДДС – 2 028 лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-преден мост комплект: накладки, спирачни дискове, диференциал

• Фактура № 0000000156/20.11.2014 г. с данъчна основа – 6 580 лв. и ДДС – 1 316, 60 лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-съединител; щора с механизъм комплект

• Фактура № 0000000164/16.12.2014 г. с данъчна основа – 7 071 лв. и ДДС – 1 414, 20 лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-главина. стойка въздушен филтър, интерколер. тръби въздушни, радиатор, перка, дискове

• Фактура № 0000000179/30.12.2014 г. с данъчна основа – 5 610 лв. и ДДС – 1 122 лв. с предмет доставка на резервни части за автомобил-броня, преден капак, фарове, водоустойчиви плоскости и

• Фактура № 000000197/09.02.2015 г. с данъчна основа – 9 308 лв. и ДДС – 1 861, 60 лв. с предмет на доставката: броня, фарове, решетка, маска с воден и климатичен радиатор, греда под броня.

1. За данъчни периоди от 01.06.2015 г. до 31.12.2015 г., по 17 броя фактури, издадени от "Транскомерс Корп" ЕООД, в размер общо на 22 422, 74 лева, както следва:

• фактура № 0000000139/02.06.2015 г. с данъчна основа: 10 875 лв. и ДДС – 12 175 лв., с предмет на доставката: "мост за ремарке, главина задна, брезент за ремарке, спирачни апарати".

• фактура № 0000000144/11.06.2015 г. с данъчна основа: 10 589 лв. и ДДС – 2 117, 80 лв., с предмет на доставката: "диференциал, броня, скоростна кутия.

• фактура № 0000000147/19.06.2015 г. с данъчна основа: 8 445 лв. и ДДС - 1 689 лв., с предмет на доставката "заден мост комплект; маска с воден и климатичен радиатор комплект; семеринга главина. "

• фактура № 0000000152/03.07.2015 г. с данъчна основа: 7 518 лв. и ДДС – 1 503, 60 лв., с предмет на доставката - разпределителен вал; маска с водени климатичен радиатор.

• фактура № 0000000158/17.07.2015 г., с данъчна основа: 5 880 лв. и ДДС – 1 176 лв., с предмет на доставката: "брезент за ремарке, мост на ремарке".

• фактура № 0000000163/07.08.2015 г. с данъчна основа: 7 074 лв. и ДДС – 1 414, 80 лв. с предмет на доставката: "цилиндрова главина, апарати, дюзи".

• фактура № 0000000167/12.08.2015 г. с данъчна основа: 5 470 лв. и ДДС – 1 094 лв. предмет на доставката: "скоростна кутия".

• фактура № 0000000178/08.09.2015 г. с данъчна основа: 9 065 лв. и ДДС – 1 813 лв. с предмет на доставката: "брезент за ремарке, мост на ремарке".

• фактура № 00000000180/10.09.2015 г. с данъчна основа: 6 336 лв. и ДДС – 1 267, 20 лв., с предмет на доставка "охладител скоростна кутия, заден мост комплект, амортисьор кабина, въздуховод".

• фактура № 0000000191/05.10.2015 г. с данъчна основа: 5 315, 60 лв. и ДДС – 1 063, 12 лв., с предмет на доставка "помпа, резервоар, спирачна камера".

• фактура № 00000000196/12.10.2015 г. с данъчна основа: 5 171, 20 лв. и ДДС – 1 034, 24 лв., с предмет на доставка "щанга торсионна кабина; амортисьор кабина камиони, накладки предни, накладки задни, дискове".

• фактура № 0000000203/16.10.2015 г. с данъчна основа: 4 970 лв. и ДДС - 994 лв., с предмет на доставка "скоростна кутия".

• фактура № 0000000209/09.11.2015 г. с данъчна основа: 5 363 лв. и ДДС – 1 072, 60 лв., с предмет на доставка "щанга за ремарке, главина".

• фактура № 0000000214/11.11.2015 г. с данъчна основа: 4 955 лв. и ДДС - 991 лв., с предмет на доставката: "броня, колянов вал".

• фактура № 0000000221/09.12.2015 г. с данъчна основа: 5 598, 90 лв. и ДДС – 1 119, 78 лв., с предмет доставка на резервни части: "интерколер. турбо Скания. горивна помпа, резервоар Скания".

• фактура № 0000000224/11.12.2015 г. с данъчна основа: 5 394 лв. и ДДС – 1 078, 80 лв., с предмет на доставката: "дюзи".

• фактура № 0000000231/21.12.2015 г. с данъчна основа: 4 094 лв. и ДДС – 818 лв., с предмет доставка на резервни части: "стойки резервоар, сонда резервоар, комплект турбо компоунд, електромагнирен клапан, амортисьор кабина камиони".

1. За данъчен период месец Януари 2016 г., по фактура № 1000001213/26.01.2016 г., издадена от "Реал Трейд"ЕООД, за данъчен период месец Януари 2016 г., с данъчна основа: 7 514 лв. и ДДС – 1 502, 80 лв., с предмет доставка на резервни части за МПС: главина задна, диференциал, интерколер и дюза.

1. За данъчни периоди от 01.02.2016 г. до 30.09.2016 г., по 16 броя фактури, издадени от "Бъспак" ЕООД, , в размер общо на 15 739, 76 лева, както следва:

• Фактура № 0000000107/19.02.2016 г., с данъчна основа: 5 350 лв. и ДДС – 1 070 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-резервоар, спирачни камери и апарати, въздуховод.

• Фактура № 0000000113/22.02.2016 г., с данъчна основа: 2 190 лв. и ДДС - 438 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-охладител за скоростна кутия.

• Фактура № 0000000125/07.03.2016 г., с данъчна основа: 4 581 лв. и ДДС - 916 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-главина за ремарке, дюзи.

• Фактура № 0000000130/14.03.2016 г., с данъчна основа: 5 525, 80 лв. и ДДС – 1 105, 15, с предмет доставка на резервни части за автомобил-горивна помпа, електромагнитен клапан, съединител, щанга, въздушен филтър, сензор изнасяне накладки.

• Фактура № 0000000141/08.04.2016 г., с данъчна основа: 5 024 лв. и ДДС – 1 004, 80 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-охладител за скоростна кутия; интерколер".

• Фактура № 0000000157/10.06.2016 г., с данъчна основа: 6 583 лв. и ДДС – 1 316, 60 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-воден радиатор, главен кран въздух, дюзи.

• Фактура № 0000000161/17.06.2016 г., с данъчна основа: 5 610 лв. и ДДС – 1 122 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил-заден мост комплект, резервоар.

• Фактура № 0000000170/08.07.2016 г., с данъчна основа: 6 652 лв. и ДДС – 1 330, 40 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- преден мост комплект, дюзи.

• Фактура № 0000000178/20.07.2016 г. с данъчна основа: 6 485 лв. и ДДС – 1 297 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- разпределителен вал; резервоар; семеринга главина; стойка резервоар, сонда резервоар.

• Фактура № 0000000179/08.08.2016 г., с данъчна основа: 5 761 лв. и ДДС – 1 152, 20 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил - накладки, спирачен диск, дюзи.

• Фактура № 0000000196/24.08.2016 г., с данъчна основа: 4 512 лв. и ДДС – 902, 40 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- колянов вал, заден мост комплект.

• Фактура № 0000000202/12.09.2016 г., с данъчна основа: 3 765 лв. и ДДС – 753 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил- маска с воден и климатичен радиатор комплект.

• Фактура № 0000000206/14.09.2016 г., с данъчна основа: 5 486 лв. и ДДС – 1 097, 20 лв., с предмет доставка резервни части за автомобил - охладителна скоростна кутия, охладителни тръби, перка, резервоар.

• Фактура № 0000000210/20.09.2016 г., с данъчна основа: 5 944 лв. и ДДС – 1 188, 80 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил - разпределителен вал и дюзи.

• Фактура № 0000000214/26.09.2016 г., с данъчна основа: 5 230 лв. и ДДС – 1 046 лв., с предмет доставка на резервни части за автомобил - скоростна кутия.

1. За данъчен период месец Юни 2016 г., по 2 фактури, издадени от "ВР Транс България" ЕООД, , в размер общо на 2 586 лева:

• Фактура № 100000132/15.06.2016 г., с данъчна основа: 5 840 лв. и ДДС – 1 168 лв., с предмет доставка на резервни части: колянов вал, интерколектор и кардан.

• Фактура № 100000140/20.06.2016 г., с данъчна основа: 7 090 лв. и ДДС – 1 418 лв., с предмет доставка на резервни части: мост за ремарке, главина за ремарке, горивна помпа и охладител скоростна кутия.

1. За данъчен период месец Октомври 2016, по Фактура № 100000063/17.10.2016 г., издадена от "Капитал 1 България"ЕООД, с данъчна основа: 5 124 лв. и ДДС – 1 024, 80 лв., с предмет на доставката "скоростна кутия".

1. За данъчни периоди от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г., по 6 броя фактури, издадени от ""Мит-Ко-БГ" ЕООД, , в размер общо на 6 818, 20 лева, както следва:

• Фактура № 1000000101/09.11.2016 г. с данъчна основа: 6 100 лв. и ДДС – 1 220 лв,. с предмет на доставката: "воден резервоар, въздуховод. разпределителен вал, редуциращ винтил".

• Фактура № 1000000104/11.11.2016 г. с данъчна основа: 5 840 лв. и ДДС – 1 168 лв., с предмет на доставката: "резервоар, комплект турбо компоунд".

• Фактура № 1000000108/15.11.2016 г. с данъчна основа: 6 854 лв. и ДДС – 1 370, 80 лв., с предмет на доставката: "щанга ABS за ремарке, съединител, турбина".

• Фактура № 1000000118/05.12.2016 г. с данъчна основа: 5 895 лв. и ДДС – 1 179 лв., с предмет на доставката: "скоростна кутия, уплътнение, дискове, амортисьор кабина".

• Фактура № 1000000124/12.12.2016 г. с данъчна основа: 3 920 лв. и ДДС - 784 лв., с предмет на доставката "брезент за ремарке, панти" и

• Фактура № 1000000128/16.12.2016 г. с данъчна основа: 5 482 лв. и ДДС – 1 096, 40 лв., с предмет на доставката "цилиндрова глава, охладител и скоростна кутия".

Всъщност, въз основа на установените в ревизионното производство факти, приходните органи са обосновали тезата си, че не са налице доказателства за извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС между ревизирания субект и посочените доставчици, издатели на спорните фактури. Аргументите за това са следните: липсват собствени или наети складови обекти, в които да се съхраняват стоките; извършени са насрещни проверки на предходните доставчици, които не са представили изисканите им документи и писмени обяснения; представените приемо-предавателни протоколи към фактурите, не съдържат място на предаване на стоките и информация за лицата, които са присъствали; липсват доказателства доставчиците да са разполагали със стоките, с които в последствие да се разпоредят в полза на ревизирания субект; липсват доказателства за индивидуализацията на материалите (като марка, модел и година на производство на МПС, за което са предназначени), при общото им описани по артикули в спорните фактури; относно твърдяното им влагане в ремонта на притежаваните от "Кинс 1" ЕООД МПС – липсват доказателства за място, където е извършен ремонта, такива за компетентността на шофьорите да извършат подмятана на частите, на лице са доказателства за извършването на идентични услуги, с материали на изпълнителите, от трети търговци /по които фактури правото на данъчен кредит е признато в хода на ревизията/, както и липсват доказателства за честото износване на частите и необходимостта от нееднократната им подмяна.

Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 от ДОПК.

Въз основа на установената от него фактическа обстановка е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА.

Според съда към момента на издаване на процесните фактури всички доставчици са били регистрирани по ЗДДС лица. Сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки.

По основният спорен момент между страните в процеса – доказване фактът на прехвърляне правото да се разпорежда като собственик със спорните стоки от всеки един от коментираните доставчици на ревизирания субект, съдът е приел че е безспорно доказан по делото както от представените още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство документи и писмени обяснения от част от доставчиците, а в последствие и от самия "Кинс 1" ЕООД. Посочено е, че се касае до покупко – продажба на резервни части за товарни автомобили, които безспорно са свързани и необходими при осъществяване на транспортната дейност на дружеството – жалбоподател с притежаваните от него товарни автомобили. За доказано е прието, че тези резервни части са вложени при ремонта на последните (т. е. свързани са и са вложени в икономическата дейност на "Кинс 1" ЕООД), в която връзка е отчетено пълното съвпадение по издадените фактури и направените заявки от една страна, а от друга – заключението на вещото лице относно декларираните приходи и разходи за периода от осъществяваната дейност от дружеството. Изложените аргументи от ревизиращия екип са отречени със съображенията, че дружеството–жалбоподател е разполагало с товарни автомобили "втора употреба", поради което не е съществувало задължение и необходимост да извършва ремонти в оторизирани /специализирани/ автосервизи за всички повреди, при съобразяване и цената на услугите от тези търговци.

Като краен извод е посочено, че от събраните по делото писмени доказателства – заявки за резервни части /конкретни резервни части/, приемно – предавателни протоколи /конкретни резервни части/, пътни листа за доставка конкретни резервни части/ по конкретни фактури /спорните/, фискални бонове, счетоводни записи, се установява реалното осъществяване на доставката по всяка една от спорните фактури. Това е потвърдено и посредством приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ.

Всякакви предходни взаимоотношения е прието, че са ирелеванти при това обстоятелство, както и транспортирането на стоката (което не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС), за който от друга страна е прието че е доказано да е осъществен със собствени транспорт на "Кинс 1" ЕООД (представени са пътни листа за всяка заявка, по всяка фактура и по всеки приемно – предавателен протокол).

Посочено е също така и че липсата на доказателства за транспорт и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, с позоваване на практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дела С-324/11, С-18/13

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано.

По делото няма спор, че ревизираното дружество "Кинс 1" ЕООД има за основен предмет на дейност международен и автомобилен превоз на товари на територията на Общността, в която връзка разполага с нает обект, както и собствени МПС – товарни автомобил, втора употреба, както следва влекачи с рег. № [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и считано от 03.02.2016 година влекач с рег. [рег. номер на МПС], както и ремаркета с рег. № [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС].

Безспорно е също така и че за ревизираните данъчни периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 63 422, 10 лева по процесните фактури, издадени от доставчиците "Бъспак" ЕООД, "Капитал 1 България", "ВР Трансбългария" ЕООД, "Реалс Трейд" ЕООД, "Гардън Комерс" ЕООД, "Мит-Ко-БГ" ЕООД и "Транскомерс Корп." ООД.

Единственият спорен въпрос между страните в процеса е наличието на реално осъществени доставки на стоки, посочени в спорните фактури, като нито една от тях не отрича значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В конкретния случай намира отражение и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos.

В конкретния случай оплакванията на касатора приповтарят констатациите на ревизиращите органи за непризнаване на право на данъчен кредит, изложени по-горе.

За да отговори на така поставените въпроси, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.

Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки.

Следва да се посочи /съобразно изложеното в РД, РА и Решението на касатора/, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Доказателства, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се съдържат в ревизионния акт.

Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Отделно от това в случая, съобразно фактическата обстановка по делото, следва да бъде съобразено Решението по дело C-78/12, съгласно което член 226, точка 6 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките.

В същото решение в т. 49 до т. 53 се посочва още следното:

"49 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 178, буква a) от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане по член 168, буква a) от тази директива е обусловено от притежаването на фактура. Съгласно член 220, точка 1 от Директивата фактура се издава за всяка доставка на стоки или услуги, която данъчнозадължено лице извършва за друго данъчнозадължено лице (вж. Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gep Centrum, C-368/09, Сборник, стр. I-7467, точка 39 и Решение от 1 март 2012 г. по дело Polski Trawertyn, C-280/10, все още непубликувано в Сборника, точка 41).

50 В член 226 от Директива 2006/112 се уточнява, че доколкото не е предвидено друго в специалните разпоредби на тази директива, за целите на ДДС само изброените в този член данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива (вж. Решение по дело Pannon Gep Centrum, посочено по-горе, точка 40 и Решение по дело Polski Trawertyn, посочено по-горе, точка 41).

51 Оттук следва, че държавите членки нямат възможност да обвързват упражняването на правото на приспадане на ДДС с условия за съдържанието на фактурите, които не са изрично предвидени в разпоредбите на Директива 2006/112. Това тълкуване намира подкрепа в член 273 от тази директива, който гласи, от една страна, че държавите членки могат да наложат задължения, които считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на избягването на данъчно облагане, но от друга страна, че тази възможност не може да се използва, за да се налагат допълнителни задължения при фактурирането спрямо предвидените в частност в член 226 от посочената директива (вж. Решение по дело Pannon Gep Centrum, посочено по-горе, точка 41 и Решение по дело Polski Trawertyn, посочено по-горе, точка 42).

52 Съгласно член 226, точка 6 от Директива 2006/112 количеството и естеството на доставените стоки или степента и естеството на предоставените услуги трябва за целите на ДДС задължително да са посочени на фактурата.

53 Следователно трябва да се констатира, че посочената разпоредба не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките.".

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произходът на стоката, къде е била съхранявана същата, дали резервните части са индивидуализирани по някакъв допълнителен начин във фактурите.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дадените обяснения в хода на ревизионното производство, които установяват принципно механизма на извършване на доставки на спорните стоки, който се е поддържал още в началото на проведеното ревизионно производство, настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана реалност на доставките.

Всъщност, всяка една от спорните фактури съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно изискването на чл. 7 от ЗСч, съответно чл. 114 от ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112 /така заключението на вещото лице при съобразяване и цитираното Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/, към които са налични приемо-предавателни протоколи и заявки за закупуване на консумативи от шофьорите на МПС; въз основа на същите в счетоводството на дружеството получените резервни части по всяка една от фактурите са осчетоводени първоначално в дебита на счетоводна сметка № 302 "Материали" в съответната аналитична партида и дебита на счетоводна сметка № 4531 "ДДС на покупките" срещу кредитиране на счетоводна сметка № 401 "Доставчици", по аналитичната сметка на съответния доставчик, съответно изписването на закупените резервни части е извършвано след влагането им по принадлежност в МПС, в разходите за дейността със счетоводни операции, като е дебитирана счетоводна сметка № 601 "Разходи за материали" и кредитирана счетоводна сметка № 302 "Материали" по аналитични партиди; или така закупените резервни части са пряко свързани с независимата икономическа дейност на дружеството - международен и автомобилен превоз на товари на територията на Общността, като декларираните приходите от извършените превози с трите влекача с ремаркета за периода от 01.08.2014 година до 31.12.2016 година са в размер 902 243. 03 лева и начислен ДДС 180 448. 60 лева; представени са и доказателства /още в хода на ревизията/ относно разплащането на данъчната основа и начисления ДДС; представени са и доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 86 от ЗДДС от част от доставчиците, което е потвърдено и от вещото лице.

Всички тези доказателства са подробно анализирани в приетото по делото заключение на вещото лице, което първоинстанционният съд правилно е кредитирал изцяло като компетентно дадено и съответно на събрания по делото доказателствен материал.

Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, подписани от представляващите дружествата, страни по съответното правоотношение, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесуалния представител на Директор Дирекция "ОДОП" – гр. София в по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на "частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица" – чл. 180 от ГПК.

Чисто хипотетични и неподкрепени с доказателства /вкл. и при обсъждане съдържанието на фактурите за оказаните услуги от "Скания България" ЕООД и "Витоша Кар Сервиз България" ЕООД/ са твърденията на органите по приходите, че не е било необходимо закупуването на спорните резервни части /не се установява идентичност/, вкл. и хипотетично се твърди невъзможността подмяната на резервните части да се извърши от служителите на дружеството, а още по-малко са налични доказателства, че не е бил необходим ремонт в посочените обеми на МПС – втора употреба. Тук е мястото да се посочи, че указанията на ответника, дадени с Решение № 364/14.03.2018 г., са били вкл. и да се извършат насрещни проверки на въпросните физически лица с цел установяване именно на тези твърдения, но това разбира се не е сторено в хода на ревизията.

С оглед така установените факти, законосъобразен е изводът на административния съд, че е доказано предаването и получаването на стоката от доставчиците на жалбоподателя и използването им в независимата икономическа дейност на дружеството.

По така изложените съображения и съобразявайки практиката на СЕС, настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, за необоснованост на оспореното решение, както и за противоречието му с материалния закон.

Фактите по делото са точно установени въз основа на правилна преценка на доказателствения материал, тезата на ответника по делото е обсъдена и на всички възражения е отговорено. Спазени са изискванията на приложимите материални норми на ЗДДС – чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон за наличието на облагаема доставка, по която ревизираното дружество е получило стоки, и за това да ги е използвало за своите облагаеми доставки като предпоставки за признаване на правото му на данъчен кредит. Решението на Административен съд - Перник е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София за разноски, а такива не са поискани от ответната страна, поради което и не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение