Решение № 14791 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15198/2010 г.

Решение № 14791 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15198/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" срещу решение № 3025 от 6.10.2010 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 4271/2010 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Веселка Куртева Куртева, чрез процесуалния си представител е изразила писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 2004008888 от 20.08.2004 г., издадена от началник на Направление "Български документи за самоличност" към Дирекция на Национална служба "Полиция", с която на Веселка Куртева Куртева е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г.). Съдът е посочил, че преценката за законосъобразност на административния акт следва да се извърши съгласно действащите разпоредби към момента на издаването й - 20.08.2004 г. Приел е, че нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г.) е императивна и овластява административния орган да приложи мярката във всички случаи, когато има съответно искане. В случая е било налице искане от компетентен орган по см. на чл. 145, ал. 8 от ДПК (отм.) - публичен изпълнител, във връзка с образувано изпълнително производство срещу жалбоподателката в качеството й на ЕТ "Весела - Веска Куртева". Съдът е приел, че след започване на административното производство жалбоподателката не е била уведомена за същото, не й е отправена покана за доброволно изпълнение като погаси задължението си и не й е дадена възможност да представи обезпечение на задължението. Тези нарушения на административнопроизводствените правила са довели до неправилно приложение на материалния закон, респ. липса на основание за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г.) на жалбоподателката. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. В допълнение към изложените мотиви за незаконосъобразност на административния акт, които се споделят от настоящата инстанция, следва да съобрази и установената противоконституционност на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, представляващ правното основание за издаване на принудителната административна мярка. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционният съд разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Предвид на незабавното действие на обезсилването на противоконституционната разпоредба на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД административният орган, издател на акта, не може да се позове на същата разпоредба като правно основание за издаване на обжалваната заповед, защото издаването и оставянето в сила от съда на заповедта за забрана за напускане на страната, съответно отказ да се издаде паспорт или заместващ го документ, предполага прилагане на противоконституционната разпоредба. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд заповедта, с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е наложена на жалбоподателката (сега ответник по касация) ПАМ е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените в нея касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,