Решение № 12369 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2020 г.

Решение № 12369 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Стара Загора против решение № 422 от 26.11.2019 г., постановено по адм. д. № 659/2019 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – С. Иванова и М. Иванова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отменя заповед № 10-00-1604/08.08.2019 г. на кмета на Община Стара Загора, с която, на основание чл. 99, т. 2 АПК, е възобновено производството по издаване на разрешение за поставяне № 29/07.08.2018 г. на кмета на Община Стара Загора, с което е разрешено поставяне на "Зимна градина" върху площ от 20 кв. м. в УПИ ІІ-126, кв. 21 по плана на [населено място] и издаденото разрешение за поставяне е отменено. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че в случая не е налице хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство, тъй като нормата изисква да са открити нови обстоятелства, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, а в случая липсата на стоманобетонна настилка, върху която следва да се постави преместваемия обект е бил известен на страните и за тях това не е новооткрито обстоятелство, а за административния орган този факт е новооткрит, което е в противоречие с хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК, поради което прави извод, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, което обосновава нейната отмяна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Производството по издаване на заповедта по чл. 99, т. 2 АПК започва по жалба на Управителя на етажната собственост на жилищна сграда, находяща се на [улица], [населено място]. От събраните по делото доказателства е установено, че с разрешение за поставяне № 29/07.08.2018 г. се разрешава на Община Стара Загора и С. Иванова да извършат поставяне на преместваем обект - "зимна градина" върху площ от 20 кв. м. в УПИ ІІ-126, кв. 21 по плана на [населено място]. Установено, че обекта е проектиран въз основа на издадена виза от главния архитект и е с достъп до ап. 1. Същият представлява пристройка към апартамента на първия етаж от западната страна на жилищната сграда (монтиран към фасада на сграда в режим на етажна собственост) и ляга на съществуваща стоманобетонна настилка. От приложения по делото констативен протокол от 11.06.2019 г. се установява, че посочената като съществуваща стоманобетонна настилка реално на място не съществува, а е положена към момента на проверката. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е налице правното основание на чл. 99, т. 2 АПК, е незаконосъобразен и необоснован. Правилно съдът приема, че предвид конкретното фактическо местоположение на обекта и прикрепянето му към фасадата на сградата, която е обща част в сградата в режим на етажна собственост, е налице засягане на правата на собствениците, поради което собствениците в ЕС са заинтересувани лица и с право на участие в административното производство по издаване на административния акт. Съгласно правилото на чл. 101 АПК възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. В случая административното производство започва именно по искане на управителя на ЕС. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че не е налице правното основание на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като новото обстоятелство, а именно липсата на бетонова настилка, описана в документите към издаване на разрешението за поставяне като съществуваща, е била известна на страните в административното производство. Този факт е бил известен на адресатите на разрешението за поставяне, но не и на етажните собственици, които не са участвали в административното производство по издаване на разрешението за поставяне и не са имали възможност да се запознаят с документите по преписката за издаване на разрешението, за да им е известен факта, че в последната е посочено, че стоманобетоновата настилка, върху която следва да се постави преместваемия обект е съществуваща, поради което в случая е налице хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство. От изложеното следва, че оспорената заповед, с която е възобновено производството по издаване на разрешението за поставяне и е отменено същото е постановена и в съответствие с материалния закон, а изводът на съда в обратния смисъл е неправилен и необоснован. Ето защо решението следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди С. Иванова да заплати на Община Стара Загора сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,