Решение № 14446 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2013 г.

Решение № 14446 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 2159/14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1932/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 201001753/18.05.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-274/8.08.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който на Стоянка Павлова Петрова са установени задължения по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г. в размер на 1572.13 лв. и лихва в размер на 346.45 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено оспореното съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Стоянка Петрова Павлова оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 2159/14.12.2012 г., постановено по адм. д № 1932/2011 г. по описа на АС - Бургас, с което е отменен РА № 201001753/18.05.2011 г., отвърден с Решение № РД-10-274/8.08.2011 г. на ДД "ОУИ", с който на Стоянка Павлова Петрова са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1572.13 лв. и лихва в размер на 346.45 лв. Административният съд е приел, че обжалваният пред него РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. За да отмени РА административният съд обосновава изводите си за незаконосъобразност на РА с възприетата от него фактическа обстановка, според която не са установени обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, защото не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Решаващият съд приема, че съставения от ревизиращият орган паричен поток за 2003 - 2007 г. за определяне на началното салдо за ревизирания период на 2008 г. в размер на 43 872.22 лв. не съответства на действително разполагаемите и използвани средства от ревизираното лице и нейното семейство, поради което възприема като начално салдо за ревизирания период друга сума - 68609,30 лв. При това различно начално салдо и като е възприел като получени средства през 2008 г. и сумите 12000 лв. по договор за паричен заем и 3000 лв. предоставен кредитен лимит, АС - Бургас е приел за установено, че не е налице недостиг на парични средства за извършване на доказаните разходи. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд са обосновани със заключението на съдебната експертиза. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обосновал фактическите си изводи на заключението на съдебната експертиза без да го обсъди с останалите събрани по делото доказателства. В резултат на този процесуален пропуск, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а формираните фактически и правни изводи са необосновани и материално незаконосъобразни. Налице е противоречие при обсъждане на писмените доказателства и експертизата по делото като съдът е възпроизвел тяхното съдържание, но при преценка на разполагаемите и изразходвани средства е игнорирал част от тях. Решаващият съд не е съобразил, че Николай Петков Павлов (съпруг на ревизираното лице) през 2002 г. не само е изтеглил сумата от 11 649.21 евро, но е и внесъл сумата от 11 772.77 евро, за което има писмени доказателства по делото. Като е включена само изтеглената сума като разполагаеми средства за периода е допусната неточност в изчисленията на паричния поток, които са се отразили върху формираното положително салдо за 2002 г., респективно началното салдо за следващия период и изчисленията относими към ревизирания период на 2008 г. При условие, че съдът бе съобразил в съвкупност тези доказателства би достигнал до различни фактически и правни изводи относно релевантните показатели за 2003 г., а от там и за взаимосвързаните стойности за последващите релевантни периоди. С оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, констатираният съществен процесуален пропуск на първоинстанционния съд налага отмяна на постановеното неправилно решение и връщане на делото за ново разлеждане от друг състав на съда. Необходимо е допускане на нова съдебна експретиза, която да определи релевантното начално салдо за 2008 г. след като състави парични потоци по години за периода 2002 - 2007 г., като съобрази всички събрани и относими доказателства, отчете внесените в депозитната сметка на ревизираното лице през 2002 г. средства., отрази разходите за покупка на недвижим имот в гр. Несебър през 2005 г. и приложимостта на института на съпружеска имуществена общност. Въз основа на така установените релевантни параметри и след проверка на сборовете в колони приходи и разходи на РД, съдът следва да формира конкретни фактически и правни изводи досежно наличието на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и формирането на данъчната основа. При тази проверка включително следва да бъде установено спазването и на процесуалните изисквания за извършване на ревизията по особения ред, включително и тези по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че в паричния поток следва да се включват и разходи за пътувания до Кипър и необходимост от корекция на установената от фактическа страна приходна част в РА, формирана от доходите на Николай Павлов от Кипър. Такива разходи не само не са установени и доказани по размер в хода на ревизионното производство, но и не са отчетени от органите по приходите в РД при съставянето на паричния поток. При новото разглеждане на спора пред първата инстанция обаче е необходимо да се извърши проверка относно комплектоването на данъчната преписка, в която не се намира декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, от която е възможно да се установи останалия неизяснен въпрос относно броя на членовете на семейството в различните изследвани периоди. При новото разглеждане на спора съдът следва да съобрази и непротиворечивата съдебна практика, че размерът на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ се определя за календарната година, поради което и превишение на разходите над приходите се определя на годишна база. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните трябва да бъдат присъдени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,