Решение № 6940 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2016 г.

Решение № 6940 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП срещу решение № 50/23.02.2016 г. по адм. д. № 551/2015 г. на Административен съд В. Т. в частта в която е отменен РА № Р-11-1401937-091-001/20.03.2015 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 293/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., относно определени задължителни осигурителни вноски /за ДОО, ДЗПО- УПФ, ЗО/ за самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2008 г. - 14.02.2011 г. в размер на 14 134,32 лв. и съответните им лихви за забава. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му, както и в частта за разноските, иска да му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - М. Л. Й., с ЕТ "А.- М. Й.", не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № Р-11-1401937-091-001/20.03.2015 г., потвърден с решение № 293/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., в частта с която на М. Л. Й., от гр. Т., за периода 1.01.2008 г. - 14.02.2011 г. са определени задължителни осигурителни вноски /за ДОО, ДЗПО- УПФ, ЗО/ за самоосигуряващо се лице в размер на 14 134,32 лв. и съответните им лихви за забава. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че в частта за определени задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 124а от ДОПК, РА е незаконосъобразен, тъй като РА в тези части е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 124а ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.), която е материалноправна норма и няма обратно действие. Настоящият състав намира, че относно определени вноски ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за периода 1.01.2008 г. - 14.02.2011 г., решението е правилно. По отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Разпоредбите на чл. 122- 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК-т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. То се въвежда с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, което отново сочи на материалноправен характер на тази норма. Всяка норма, която определя облагаема основа или ставка за облагане, е винаги материалноправна. След като обратно действие на материалноправната норма не е предвидено изрично, то тя няма приложимост за период преди влизането й в сила. Предвид изложеното, като е отменил ревизионния акт като установяващ задължителни осигурителни вноски на основание чл. 124а ДОПК за период преди 15.02.2011 г. съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е обосновано, материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,