Решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г.

Решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна оправдателна присъда, постановена по внчхд. № 277/2009 г. на Окръжен съд гр. Ш., е постъпила касационна жалба от тъжителя В. З. И., с оплаквания за неправилност и нарушение на закона. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, с писмени бележки. Подсъдимия П. Б. Й. и защитата му, не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище, жалбата като неоснователна да се устави без уважение, а постановената присъда в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 1.06.2009 г. постановена по внчхд. № 277/2009 г. на Окръжен съд гр. Ш. е отменена осъдителна (с приложението на чл. 78А НК присъда по нчхд. № 747/2007 г. на Районен съд гр. Ш. и вместо това, подсъдимия П. е признат за невиновен на 11.09.2009 г. в гр. Ш., да е извършил престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, от което да е пострадал тъжителя В. И., поради което и на основание чл. 303 НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Отхвърлен е и граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. По жалбата на И.: Оплакването е за нарушение на закона, като при правилно установени факти и доказаност на авторството на деянието подсъдимия е оправдан. Твърди се, че изводите на въззивния Съд за несъставомерност на деянието по чл. 147, ал. 1 НК, (тъй като израза "душевно болен човек" не бил позорно обстоятелство и че позорящите обстоятелства не били разгласени) са незаконосъобразни. В жалбата е направено искане да се отмени оправдателната присъда и да се потвърди тази на Районния съд. Доводите са неоснователни и незаконосъобразни, а в последната им част и извън правомощията на Върховният касационен съд. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение споделя изводите на въззивния Съд, по приложението на закона, макар и не изцяло. Обективния състав на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК ангажира наказателната отговорност на този, който разгласи позорно обстоятелство за другиго - (в първата форма на изпълнителното деяние). За разлика от престъплението по чл. 146 НК, разгласеното позорно обстоятелство не е оценка, а факт чието разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия, авторитетът му и оценката на околните за него. В случая инкриминирания израз "душевно болен човек" отразен в обяснения на подсъдимия, дадени пред служител на РДВР гр. Ш. на 11.09.2006 г. свързан с цялото изложение, касаещо влошени отношения между двамата, във връзка с парични задължения на тъжителя и негови жалби до МВР срещу подсъдимия и служители на финансови институции, очевидно сочи на оценка, а не на твърдян факт. Не без значение е и категорично установеното обстоятелство, че тази оценка е направена пред овластено лице - служител на РДВР, т.е. не е налице резултата от "разгласяването" - (виж състава на квалифицираната клевета по чл. 148а НК - изпълнителното деяние и престъпния резултат). По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда правилна и законосъобразна, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение