Решение № 15844 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2020 г.

Решение № 15844 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Василев против решение № 522 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 175/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Пазарджик, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на Н. Василев против заповед № 2665/17.12.2019 г. на кмета на община Пазарджик, с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. 4 ЗУТ, е забранено ползването на строеж "сутеренен етаж от масивна жилищна сграда на площ 70 кв. м.", ползван като жилище с липсващ санитарен възел – баня и тоалетна, находящ се в полуподземен етаж в УПИ І-6797, кв. 40 по плана на гр. Пазарджик. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма. В оспорената заповед като правно основание за издаването й е посочено чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4 ЗУТ, а във фактическите основания е посочено, че строежът се ползва без удостоверение за въвеждане в експлоатация, като същевременно, че се ползва не по предназначение. В съставения констативен акт е посочено, че сутеренният етаж е преустроен в жилище и обекта се полза без удостоверение за въвеждане в експлоатация като жилище. Нормата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ регламентира, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Съгласно чл. 178, ал. 4 не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Следователно налице е противоречие между посоченото в заповедта правно основание и фактическо такова за издаването й. Същевременно посочените фактически основания за издаване на административния акт сочат на различни хипотези, като не е ясно какво се приема – липса на акт за въвеждане на строежа в експлоатация или строежът не се ползва по предназначение или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, които са три различни основания за издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Така констатираното нарушение на формата на административния акт е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя, което обосновава и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен това заповедта е издадена и в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като същата е постановена, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят обясненията и възраженията на Н. Василев. В заповедта единствено е направено декларативно изявление, че е постъпило възражение, но същото не е уважено, тъй като не се внасят нови факти и обстоятелства. В депозираното възражение жалбоподателят сочи, че къщата е построена в периода 1956 -1957 г., а обектът, предмет на съставения констативен протокол, се ползва като жилище от самото му построяване. Във възражението е налице и позоваване на удостоверение № 2454/8.10.2007 г. на Община Пазарджик, в което е посочено, че сутеренния етаж е първи етаж на жилищната сграда, както и на нотариалните актове, в които е посочено, че се прехвърля сутеренен - първи етаж от жилищната сграда. Към възражението са приложени нотариални актове, удостоверение, издадено от Община Пазарджик, както и декларация относно предназначението на етажа и начина на ползването му от момента на построяване на жилищната сграда. Следователно възражението на жалбоподателя не е обсъдено, не са обсъдени и приложените към него доказателства, което обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е построен в периода 1956-1957 г., като от момента на построяването му се ползва като жилище, в годините е продаван като първи етаж от масивна жилищна сграда и не е полуподземен етаж по смисъла на § 5, т. 49 ДР ЗУТ. Установено е, че етажът е нанесен в КК като самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище апартамент. При тези данни изводът на съда за съответствие на заповедта с материалния закон, е незаконосъобразен и необоснован. Констатацията в административният акт, че процесният обект се ползва не по предназначение е неправилен, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че първият етаж с построяването му е предназначен за жилище и през годините се е ползвал и се ползва като такъв. Съгласно § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В случая, както бе посочено в КК етажът е нанесен като самостоятелен обект с предназначение жилище - апартамент. Фактът, че банята и тоалетната са извън жилището не обосновава промяна в начина на ползване на обекта, респективно в неговото предназначение. Следователно оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Пазарджик да заплати на Н. Василев сумата 1570 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 300 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 70 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,