Решение № 4883 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2016 г.

Решение № 4883 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Н., против Решение № 269/22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 790/2015 г., по описа на Административен съд Б., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ - 933/28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. Н., потвърден с Решение № 1/19.01.2015 г., на Началник отдел "МДТ" при О. Н., в частта, с която на "Р. БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. С., представлявано от С. Д. Б. е определен размер на такса битови отпадъци, за сумата над 3 358.41 лева (2981.16 лева главница и лихва в размер на 377.25 лева), представляваща такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Обжалва се и размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания АУЗД бъде отхвърлена като неоснователна. Ответното дружество "Р. БГ" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба поради противоречие на изводите в мотивите и диспозитива на обжалваното решение. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ - 933/28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. Н., потвърден с Решение № 1/19.01.2015 г., на Началник отдел "МДТ" при О. Н., в частта, с която на "Р. БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. С., представлявано от С. Д. Б. е определен размер на такса битови отпадъци, за сумата над 3 358.41 лева (2981.16 лева главница и лихва в размер на 377.25 лева), представляваща такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. За да постанови този резултат съдът е приел, че от страна на О. Н. не е предоставена услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което дружеството не следва да заплаща този компонент от ТБО по аргумент от чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Дружеството не дължи заплащане и на компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като в близост и около процесния имот не е изградена необходимата инфраструктура - пътища и алеи, които да бъдат определени като обществени територии, нуждаещи се от почистване. Прието е от съда, че следва да бъде заплащана единствено такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, тъй като по делото е представен Акт за частна общинска собственост на депо за битови отпадъци. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Основателно съдът е приел, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на м. "Мешелика", където се намира процесния имот, не се предоставя от общината, няма изградена инфраструктура и следователно не се извършват дейности по поддържане чистота на територията. Не са представени доказатества за реалното предоставяне и на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Б. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2073.92 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение