Решение № 17168 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2173/2018 г.

Решение № 17168 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2173/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Нешков, лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Иванова срещу Решение № 6946 от 22.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7099/2017 г. по описа на Административен съд – София-град с доводи за неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция. Претендира разноски. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието се представлява по делото от юрисконсулт Луканова, изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба от С. Нешков, с която претендира обезщетение за причинени вреди срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева обезщетение за причинени вреди, както следва в размер на по 5 000 лв. за всеки един посочен период или в общ размер на 50 000 лв. Периодите за които се претендират вреди са както следва: 20.11.2009 г. – 24.11.2009 г., ведно със законната лихва считано от 24.11.2009 г.; 4.12.2009 г. – 08.12.2009 г., ведно със законната лихва считано от 8.12.2009 г.; 19.02.2010 г. – 23.02.2010 г., ведно със законната лихва считано от 23.02.2010 г.; 22.10.2009 г. – 26.10.2010 г., ведно със законната лихва считано от 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. – 20.01.2011 г., ведно със законната лихва считано от 20.01.2011 г.; 04.02.2011 г. – 08.02.2011 г., ведно със законната лихва считано от 08.02.2011 г.; 06.06.2011 г. – 10.06.2011 г., ведно със законната лихва считано от 10.06.2011 г.; 04.07.2011 г. – 05.07.2011 г., ведно със законната лихва считано от 05.07.2011 г. за неимуществени вреди в резултат на бездействието на Главната дирекция да му предостави за ползване полагащите му се спални принадлежности – чаршафи, одеяло, възглавница, посочени в нормата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на С. Нешков срещу Решение № 6946 от 22.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7099/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност. За да бъде основателен искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, т. е. да възникне право на обезщетяване по този ред е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място – претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; на второ място - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие (фактическо) или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; на трето място - вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от административна дейност. АССГ е приел, че в конкретния случай тези предпоставки за основателност на предявения от ищеца иск не са налице и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (в относимата към спорните периоди редакция от ДВ бр. 25 от 2009 г. в сила от 01.06.2009 г. ) "Лишените от свобода имат право на: самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието". Правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява в спалните помещения, в които са били настанявани лица "по делегация", между които и ищеца, да са липсвали спални принадлежности. АССГ правилно е установил от представени по делото официални писмени документи, а именно приемопредавателни протоколи от 20.01.2011 г. (стр. 42 от д. № 991/2015 г.) и 10.02.2015 г. (стр. 16 от д. № 991/2015 г.) във връзка с реорганизация на спални помещения, в които са настанявани лица преведени в Софийския затвор "по делегация", че за спорните периоди тези спални помещения са били оборудвани със спални принадлежности, както следва: по един дюшек, одеало и възглавница за всеки креват, както и по една калъфка за възглавница и два чаршафа. От представените писмени доказателства – официални документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им – началник вещеви склад, отговорник І група и ИСДВР – съдът е установил, че помещенията са били оборудвани със спални принадлежности, съответно липсвало бездействие в тази връзка. На следващо място съдът е заключил, че представените официални документи не са били оспорени от ищеца по предвидения за това ред. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. АССГ е установил, че от събраните по делото доказателства не се доказва да е налице бездействие, което е от категорията на фактическите такива, което да е незаконосъобразно, относно задължението за осигуряване на спални принадлежности на ищеца при пребиваването му по делегация в Затвора [населено място]. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради това че разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,