Решение № 3748 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2017 г.

Решение № 3748 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационната жалба на Ш. Х. Н., гражданин на Афганистан, против решение № 4087 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5872/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което процедурата по разглеждане на молбата му за предоставяне на хуманитарен и бежански статут е прекратена. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения по съществото на спора, като се счита, че решаващия съд неправилно е тълкувал приложението на нормата на чл. 14 и 15 от ЗУБ. Иска се отмяната на съдебното решение. Ответната страна - зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет на Р. Б., гр. С., не се явява и не излага възражения по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като постановено при правилното приложение на процесуалния и материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок на чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване решение и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, първоинстанционния съд, в производство по чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ш. Х. Н. - гражданин на Афганистан, срещу решение № 6278 от 16.03.2017 г. издаденото от заместник - председателя на ДАБ при МС на РБ, с което е прекратено производството за предоставяне на статут на чужденеца. Установено е по делото, че с молба вх. № 759/18.02.2016 г. Ш. Х. Н. е поискал да му бъде предоставена закрила в Р. Б., като в молбата е посочил адрес за пребиваване в град С.. С покана рег. № УП-12033/26.05.2016 г. на длъжностно лице при РПЦ-С. на ДАБ, оспорващият е бил поканен да се яви за провеждането на интервю на 01.06.2016 г. от 9:30 ч. Поканата е била подписана от чужденеца Н. и от преводач и видно от Протокол с рег. № УП-12033/01.06.2016 г. интервюто не е било проведено, тъй като чужденецът не се е явил. На 05.08.2016 г., младши експерт в РПЦ-С., в нарочно Предложение с рег. № УП-12033/05.08.2016 г., предложил чрез Директора на РПЦ-С. на Председателя на ДАБ при МС, производството за предоставяне на статут по молбата за закрила на Н. да бъде спряно, на основание чл. 14, т. 3 от ЗУБ, като неявяването без уважителни причини било възприето от служителя на РПЦ - С. като отказ на чужденеца да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата, свързани с молбата му за закрила. С Решение № 9930/17.10.2016 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 77, ал. 1, вр. чл. 14, т. 3 от ЗУБ е било спряно производството по предоставяне на статут на Н.. С мотиви за изтекъл тримесечен срок, считано от постановяването на Решение № 9930/17.10.2016 г., с което било спряно производството по предоставяне на закрила на оспорващия, зам. - председателят на ДАБ е издал оспореното по настоящото дело Решение № 6278 от 16.03.2016 г., с което на основание чл. 77, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ е било прекратено производството за предоставяне на статут на жалбоподателя. Административният акт № УП12033/22.05.2017 г. бил връчен срещу подпис на Н. на 23.05.2017 г. При извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Правилно решаващия съд при постановяване на оспореното решение е приел, че са спазени материалноправните и административнопроизводствените разпоредби на ЗУБ. След преценка на събраните по административната преписка и делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил верния извод за съответствието на административния акт с разпоредбата на чл. 59 от АПК. Съгласно тази разпоредба, административния орган издава или отказва издаване на индивидуален административен акт с мотивирано решение. Съгласно ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административния акт съдържа фактически и правни основания за издаването му. В конкретната хипотеза административния орган е мотивирал решението си да прекрати производство по предоставянето на статут, цитирайки буквално разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Видно е, че в случая са налице предпоставките по чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, тъй като чужденецът не се е явил в тримесечен срок от спирането на производството. Спряното производство се възобновява, когато чужденецът, търсещ международна закрила, представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване. В подадената жалба до АССГ са изложени обстоятелства защо Н. не се е явил на интервюто, но доказателства за твърдяното не са приложени. Разпоредбата на чл. 79а от Закона за убежището и бежанците, която е част от раздел IV-Спиране и прекратяване на производството за предоставяне на статут, постановява, че решенията по този раздел се връчват по реда на чл. 76 ЗУБ, с изключение на решението за спиране на производството. От това следва, че по силата на закона, решенията за спиране на производството по предоставяне на статут не подлежат на връчване. Разпоредбата на закона се основава на самия характер на административния акт и на основанията, на които той се постановява. Съгласно чл. 14 ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато чужденецът без основателни причини: след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни; промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център; отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба. Видно от посочените хипотези, спирането на производството за предоставяне на статут се налага поради обективната невъзможност да бъде издирен търсещия закрила и да бъде установен действителния му адрес. С. като Н. е посочил адрес в гр. С., на който ще пребивава, и пратката до него се връща с отметка, не може да се вменява на административния орган задължение да издирва чужденеца и да му връчва съобщения и решения. Производството за предоставяне на статут се образува по молба на търсещия закрила и съгласно чл. 30 ЗУБ, чужденецът е длъжен да пребивава на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците и да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Законът предполага, че той има интерес от бързото изясняване на случая и решаването му от компетентния орган. Посочването от страна на чужденеца на адрес, на който не може да бъде открит, води до правилния извод, че той отказва да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата по неговата молба. Още повече, съгласно чл. 75 ЗУБ, за административния орган е уреден тримесечен срок от образуване на производството за произнасяне с решение по молбата за статут. С оглед изричната законова разпоредба на чл. 79а ЗУБ и поради обективната невъзможност за връчване на решението за спиране на производството за предоставяне на статут в хипотезите на чл. 14 ЗУБ, касационната инстанция намира, че не са допуснати нарушения административно-производствените правила при издаване на обжалваното решение на зам. председателя на ДАБ за прекратяване на производството по отношение на Н.. Неоснователни са доводите за немотивираност на съдебния акт. Съдът е спазил изискването на чл. 236 ГПК, тъй като след като обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа тях е изложил мотиви. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,