Решение № 193 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2018 г.

Решение № 193 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски районен съд/РС/ по гр. д. № 7556/17 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Молителят твърди, че не е бил надлежно призован за делото, респ. не е надлежно представляван и защитаван от назначения му на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. За увеличената с оспореното решение на РС издръжка разбрал от залепената на входната му врата покана за доброволно изпълнение на ЧСИ. Твърди, че по време на висящността на делото е бил в Германия и по сведения от съседите му, не е търсен от призовкар от РС. Счита, че съдебният призовкар не е залепил съобщение за делото по реда и начина, посочени в чл. 47 ГПК, защото в такъв случай съседите щяха да знаят за него. Дори да се приеме, че е бил редовно призоваван и представляван по делото на РС, то е останало неизяснено от фактическа страна – на съда не са станали известни обстоятелства от особено значение за спора, а именно че молителят е баща на още едно малолетно дете от втория му брак. Това обстоятелство е известно на ищцата, а особеният му представител е могъл да изиска справка за него от служба ГРАО. Съдът е следвало да направи това и служебно, а социалният работник - да отрази обстоятелството в социален доклад по делото. Излага и съображения по съществото на спора за изменение размера на издръжката, подкрепени с практика на ВКС, като счита, че влязлото в сила решение на РС е неправилно и неприемливо, постановено при съществени нарушения на материалното и процесуално право. Ответницата по молбата Д. И., като майка и законен представител на малолетното дете на страните С. И. – род. през 2005 г., не изразява становище по молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, считано от сочения от молителя момент на узнаване на решението от призовката за доброволно изпълнение на ЧСИ, и е допустима, но неоснователна. С вл. в сила решение на РС Бургас по гр. д. № 7556/17 г. е увеличен от 100 на 180 лв. размерът на месечната издръжка, която молителят като баща на малолетното дете С. Иванова е осъден да му заплаща, чрез неговата майка и законен представител. По делото молителят е призоваван на регистрирания негов постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица]. Адресът е посещаван от призовкаря няколкократно за периода от 12.10. до 20.11.17 г., съобразно указаното в чл. 47, ал. 1, пр. 3 ГПК и в разпореждане на РС от 1.11.17 г. Удостоверено е, че ответникът по иска / сега молител/ не е намерен на адреса и по сведения от съседи се намира в чужбина/последното се признава в молбата/. На вратата са залепени уведомления по чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК до ответника по иска на 12.10. и 6.11.17 г. Ответникът не се е явил в канцеларията на съда в указания му срок, затова РС служебно е проверил адресната му регистрация, която съвпада с посочения в исковата молба адрес. Изискана е и справка от НАП за местоработата на ответника, от която е видно, че няма регистрирани трудови договори на името на ответника. Въз основа на тези данни РС е приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението до ответника по делото е редовно връчено с изтичане на срока за получаването му на 21.11.17 г. и на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначил особен представител – адв. Момчилов от АК Бургас, който го е защитавал по делото. Основанията за отмяна на вл. в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК не се установяват – ответникът е редовно призован и надлежно представляван по делото по реда на чл. 47 ГПК. Във връзка с посочените основания за отмяна не следва да се разглеждат оплакванията на молителя, че назначеният му особен представител не е защитил ефективно правата му, тъй като не е изискал служебно от ГРАО данни за втория му брак и детето от него. В практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. № 2313/14 г. на трето г. о. и по гр. д. № 608/14 г., е прието, че оплакванията за неосъществени от надлежно назначен особен представител процесуални действия по делото, са неотносими към основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Останалите доводи в молбата са за неправилност по см. на чл. 281, т. 3 ГПК на вл. в сила решение. Неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК е касационно основание при инстанционното обжалване на решението, но не и / в общия случай/ основание за отмяната му по чл. 303 ГПК. Отмяната на вл. в сила неправилно решение се извършва в извънинстанционно производство на изчерпателно изброени основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, като ВКС в това производство не разглежда спора по същество. Сочените от молителя основания за отмяна на вл. в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК не се установяват, поради което молбата за отмяна като неоснователна следва да остане без уважение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.